Два бели плъха, сраснали един за друг, тичаха по розовата пътечка като някакво двуглаво и осмокрако чудовище. От време на време това единодвойно същество почваше да се бори само със себе си: десният плъх теглеше надясно, левият — наляво, като и двата пищяха сърдито. Побеждаваше обаче винаги десният. Край пътечката пасяха сраснали „сиамски близнаци“ — две тънкорунни овце. Те не се караха като плъховете. Помежду им, изглежда, отдавна вече се бе установило пълно единство на волите и желанията. Едно уродливо животно порази особено Кристо: голямо, съвсем голо розово куче. А на гърба му, сякаш израснала от тялото на кучето, се виждаше малка маймунка — нейните гърди, ръце, глава. Кучето се приближи до Кристо и махна с опашка. Маймунката въртеше глава, размахваше ръце, потупваше с длани гърба на кучето, с което образуваше едно цяло, и крещеше, загледана в Кристо. Индианецът пъхна ръка в джоба си, извади бучка захар и я подаде на маймунката. Но някой бързо отклони ръката му. Зад гърба на Кристо се чу съскане. Индианецът се обърна — беше Джим. Старият негър обясни на Кристо, с жестове и мимика, че маймунката не бива да се храни. И в същия момент едно врабче с глава на малък папагал подхвръкна, измъкна бучката захар от пръстите на Кристо и изчезна в храстите. По-нататък, на ливадата, измуча кон с кравешка глава.
Две лами префучаха през поляната, размахвайки конските си опашки. От тревата, от гъстите храсталаци, от клоните на дърветата гледаха към Кристо необикновени влечуги, животни и птици: кучета с котешки глави, гъски с глави на петли, рогати глигани, щрауси канду с орлови клюнове, овни с тяло на пума…
На Кристо му се струваше, че сънува. Той търкаше очи, мокреше главата си със студена вода от фонтаните, но нищо не помагаше. В басейните видя змии с рибешки глави и хриле, риби с жабешки крака, огромни жаби с дълго като на гущер тяло.
И отново изпита желание да избяга оттук.
Но ето че Джим изведе Кристо на една широка площадка, посипана с пясък. В средата на площадката, заобиколена с палми, се издигаше вила от бял мрамор, построена в мавритански стил. През стълбата на палмите се мяркаха арки и колони. Медни фонтани с форма на делфини изхвърляха струи вода в прозрачни басейни, в които плуваха игриви златни рибки. Най-големият фонтан пред главния вход изобразяваше юноша, възседнал един делфин, подобен на митичния Тритон8, захапал спираловиден рог.
Зад вилата се намираха няколко жилищни и служебни постройки, а по-нататък следваха гъсталаци от бодливи кактуси, които стигнаха до една бяла стена.
„Пак стена!“ — помисли си Кристо.
Джим въведе индианеца в малка прохладна стая. Той му обясни с жестове, че тя ще бъде негова, и се отдалечи като остави Кристо сам.
ТРЕТАТА СТЕНА
Постепенно Кристо свикна с този необикновен свят, който го заобикаляше. Всички животни, птици и влечуги, които пълнеха градината, бяха добре опитомени. С някои от тях Кристо завърза дори дружба. Кучетата с кожа на ягуар, които така го бяха изплашили първия ден, вървяха по петите му, ближеха ръцете му и се галеха. Ламите ядяха хляб от ръцете му. Папагалите кацаха на рамото му.
За градината и животните се грижеха дванадесет негри, също така мълчаливи или неми като Джим. Кристо никога не бе ги чул да говорят дори помежду си. Всеки от тях вършеше работата си мълчаливо. Джим беше нещо като техен началник. Той надзираваше негрите и разпределяше задълженията им. А Кристо, за негова собствена изненада, беше назначен за помощник на Джим. Работата на Кристо не беше чак толкова много, хранеха го добре. Той не можеше да се оплаче от живота си. Само едно нещо го безпокоеше — това зловещо мълчание на негрите. Той бе уверен, че Салватор е отрязал езиците на всички. И когато от време на време Салватор видеше при себе си Кристо, индианецът всеки път си мислеше: „Ще ми отреже езика“.
Но скоро той престана да се страхува толкова за езика си.
Веднъж Кристо видя Джим, заспал под сянката на маслинените дървета. Негърът лежеше по гръб, с разтворена уста. Кристо се възползува от това, надникна предпазливо в устата на спящия и се убеди, че езикът на стария негър е на мястото си. Тогава индианецът се поуспокои.
Салватор разпределяше строго своя ден. От седем до девет часа сутринта докторът приемаше болни индианци, от девет до единадесет оперираше, а после се прибираше във вилата си и се занимаваше там в лабораторията. Той оперираше животни и след това дълго ги изучаваше. След като привършваше наблюденията си, Салватор изпращаше тези животни в градината. Когато понякога чистеше в къщи, Кристо проникваше и в лабораторията. Всичко, което бе видял там, го поразяваше. В стъклени буркани, пълни с някакви разтвори, пулсираха различни органи. Отрязани ръце и крака продължаваха да живеят. И когато тези живи, отделени от тялото части почваха да боледуват, Салватор ги лекуваше и възстановяваше угасващия им живот. Всичко това ужасяваше Кристо. Той предпочиташе да се намира сред живите уроди в градината.
8
Тритон — според гръцката митология бог на морските вълни. Тръбейки с раковина, той предизвиквал или прекратявал вълнението на морето. Изобразявали го често възседнал делфин. Б.а.