Сега Зурита беше облечен в бял градски костюм и носеше панамена шапка. Той се беше срещнал с Балтазар в околностите на Буенос Айрес, там, където свършват обработените ниви и започват пампасите.
Облечен в бяла блуза и сини раирани панталони, Балтазар седеше мълчаливо край пътя и от време на време смутено поскубваше изгорената от слънцето трева. Той почваше да се разкайва, загдето бе изпратил своя брат Кристо да шпионира Салватор.
Кристо беше десет години по-стар от Балтазар. Въпреки възрастта си той беше още силен и пъргав човек. Бе хитър като котка от пампасите. И все пак не беше надежден човек. Опитвал бе да се занимава със селското стопанство — видя му се скучно. След това отвори малка кръчма на пристанището, но се пристрасти към виното и скоро се разори. През последните години Кристо се занимаваше с най-тъмни сделки, като пущаше в ход своята необикновена хитрост, а понякога и вероломство. Такъв човек беше подходящ за шпионин, но не можеше да му се вярва. Ако имаше полза, той можеше да предаде и родния си брат. Балтазар знаеше това и се безпокоеше не по-малко от Зурита.
— Уверен ли си, че Кристо е видял балона, който ти пусна?
Балтазар сви рамене неопределено. Искаше му се час по-скоро да захвърли всичко това, да се прибере в къщи, да намокри гърлото си със студена вода и вино и да си легне рано-рано.
Последните лъчи на залязващото слънце осветиха кълбетата прах, които се вдигаха зад могилата. В същото време се чу остро, проточено изсвирване.
Балтазар трепна.
— Това е той!
— Ех, най-после!
Кристо идваше към тях с бодра походка. Той не приличаше вече на изтощен стар индианец. Като свирна закачливо още веднъж, Кристо се приближи и се ръкува с Балтазар и Зурита.
— Е, какво, запозна ли се с „морския дявол“? — попита го Зурита.
— Още не, но той е там. Салватор крие „дявола“ зад четири стени. Най-важното е направено: аз служа на Салватор и той ми вярва. Номерът с болната внучка мина много добре. — Кристо се засмя, като присви лукавите си очи. — Когато оздравя, тя за малко не развали цялата работа. Аз я прегръщам и целувам, както се полага на любещ дядо, а тя, глупачката, се дърпа и едва не заплака. — Кристо отново се засмя.
— Откъде намери тази своя внучка?
— Пари не се намират, но момиченца — колкото щеш — отвърна Кристо. — Майката на детето е доволна. Аз получих от нея пет книжни пезети, а тя — оздравяла щерка.
За това, че беше получил от Салватор доста тежка кесия със златни пезети, Кристо не спомена. Разбира се, той не помисляше да даде парите на майката на момиченцето.
— Чудеса стават при Салватор. Истинска менажерия. — И Кристо почна да разказва за онова, което беше видял.
— Това е много интересно — рече Зурита, като палеше пура, — но ти не си видял най-главното — „дявола“. Какво мислиш да правиш по-нататък, Кристо?
— По-нататък ли? Ще предприема малка разходка из Андите — И Кристо разказа, че Салватор се готви да отиде на лов за животни.
— Отлично! — извика Зурита. — Имението на Салватор се намира далеч от населени места. В негово отсъствие ще нападнем владенията му и ще отвлечем „морския дявол“.
Кристо поклати отрицателно глава.
— Ягуарите ще ви разкъсат главите и вие няма да можете да намерите „дявола“. Пък и с глава няма да го намерите, щом аз не го намерих!
— Тогава ето какво — рече Зурита, като помисли малко, — ще устроим засада, когато Салватор тръгне на лов; ще го хванем в плен и ще поискаме откуп — „морския дявол“.
Кристо с умело движение дръпна от страничния джоб на Зурита стърчащата там пура.
— Благодаря. Засада — това е по-добре. Но Салватор ще ви измами: ще обещае откуп но няма да го даде. Тези испанци… — Кристо се закашля.
— А какво предлагаш ти тогава? — вече с раздразнение попита Зурита.
— Търпение, Зурита. Салватор има доверие в мен, но само до четвъртата стена. Трябва докторът да ми се доверява както на самия себе си, и тогава ще ми покаже „дявола“.
— Е, и какво?
— Е, и това. Салватор ще бъде нападнат от бандити — и Кристо тикна пръст в гърдите на Зурита, — а аз — удари се той по гърдите, — честният арауканец, ще му спася живота. Тогава за Кристо няма да има тайна в дома на Салватор. („И кесията ми ще се напълни със златни пезети“ — завърши той мислено.)
— Виж ти, това не е лошо!
И те се наговориха по кой път Кристо да поведе Салватор.
— В навечерието на деня, в който ще тръгнем, ще хвърля през оградата един червен камък. Бъдете готови.
Независимо от това, че планът на нападението беше обмислен твърде старателно, едно непредвидено обстоятелство за малко не развали работата.