Зурита, Балтазар и още десет главорези, събрани от пристанището, облечени в дрехи на гаучо и добре въоръжени, чакаха на коне своята жертва далеч от имението.
Беше тъмна нощ. Ездачите се ослушваха в очакване да доловят тропота на конски копита.
Но Кристо не знаеше, че Салватор тръгва на лов не така, както се е тръгвало преди години. Бандитите неочаквано чуха бързо приближаващ се шум на мотор. Зад височината блеснаха ослепително светлините на фарове. Огромен червен автомобил прелетя край ездачите, преди те да съобразят какво става.
Зурита ругаеше отчаяно. Това развесели Балтазар.
— Не се тревожете, Бедро — рече индианецът. — През деня е горещо, те пътуват нощем. Салватор има две слънца на колата си. А през деня ще почиват. Можем да го настигнем там, където спрат да почиват. — И като пришпори коня си, Балтазар препусна след автомобила. След него тръгнаха и останалите.
Два часа по-късно конниците неочаквано забелязаха далече напред огън.
— Това са те. Нещо им се е случило. Стойте тук, аз ще се промъкна до тях пълзешком и ще разбера какво става. Вие ме почакайте.
И Балтазар скочи от коня си и запълзя като смок.
След един час той се върна.
— Колата им не върви. Развалила се е. Поправят я. Кристо стои на пост. Трябва да побързаме.
Останалото се свърши много бързо. Бандитите налетяха. Салватор не успя и да се опомни, когато им завързаха ръцете и краката — на него, на Кристо и на тримата негри.
Един от наемните бандити, главатар на шайката — Зурита предпочиташе да стои в сянка, — поиска от Салватор доста голяма сума като откуп.
— Ще платя, освободете ме — отговори Салватор.
— Това е само за теб. Но също толкова ще трябва да платиш и за спътниците си — съобрази бандитът.
— Такава сума не мога да дам веднага — отговори Салватор, като помисли малко.
— Тогава смърт за него! — извикаха бандитите.
— Ако не приемеш нашите условия, на разсъмване ще те убием — каза бандитът.
Салватор вдигна рамене и отвърна:
— Такава сума нямам на ръка.
Спокойствието на Салватор порази дори бандита. Като захвърлиха зад автомобила вързаните, бандитите почнаха да тършуват и намериха запасите от спирт за колекциите. Те изпиха спирта и се натъркаляха пияни по земята.
Малко преди разсъмване някой предпазливо допълзя до Салватор.
— Аз съм — тихо прошепна Кристо. — Успях да си развържа ремъците. Издебнах бандита с пушката и го убих. Останалите са пияни. Шофьорът е поправил колата. Трябва да побързаме.
Всички насядаха бързо в автомобила, негърът шофьор запали мотора, колата трепна и се понесе по пътя. Отзад се чуха викове и безредна стрелба. Салватор стисна здраво ръката на Кристо. Чак след заминаването на Салватор Зурита научи от бандитите, че Салватор се е съгласил да даде откуп. „Нямаше ли да бъде по-просто — мислеше си Зурита — да получа откупа, вместо да се опитвам да отвлека «морския дявол», за когото още не се знае какво представлява?“ Но случаят беше пропуснат, оставаше им да чакат вести от Кристо.
Кристо се надяваше, че Салватор ще дойде при него и ще каже: „Кристо, ти ми спаси живота. Сега за теб няма тайни в моите владения. Ела, ще ти покажа «морския дявол».“
Но Салватор нямаше такова намерение. Той награди щедро Кристо, задето го беше спасил, и потъна в своите научни занимания.
Без да губи време, Кристо се зае да изследва четвъртата стена и нейната врата. Тя дълго не се предаваше, но в края на краищата Кристо успя да открие нейния секрет. Когато опипваше веднъж вратата, той натисна случайно една малка издатина. Изведнъж вратата се отмести и се отвори. Тя се оказа тежка и дебела като врата на огнеупорна каса. Кристо бързо се вмъкна през отвора на вратата, която веднага се затръшна след него. Това малко го обезпокои. Той почна да оглежда вратата, да натиска издатините, но вратата не се отваряше.
— Сам се хванах в капана — измърмори Кристо.
Но нямаше какво да се прави. Оставаше му да разгледа това последно, непознато владение на Салватор.
Кристо навлезе в гъсто залесената градина. Тя цялата представляваше една малка котловина, заобиколена от всички страни с висока стена от изкуствени скали. Тук се чуваше не само плясъка на крайбрежните вълни, но и шумоленето на камъчетата по пясъчните плитчини.
В градината имаше дървета и храсти, които растат обикновено във влажна почва. Сред големите сенчести дървета, които предпазваха добре от лъчите на слънцето, шуртяха многобройни поточета. Десетки фонтани разпръсваха ситни водни капки и овлажняваха въздуха. Беше влажно, както по ниските брегове на Мисисипи. В средата на градината се издигаше малка каменна къща с плосък покрив. Целите й стени бяха покрити с бръшлян. Зелените щори на прозорците бяха спуснати. Къщата изглеждаше необитаема.