Кристо стигна до края на градината. До стената, която отделяше имението от залива, се намираше огромен, гъсто заобиколен с дървета квадратен басейн, с площ не по-малка от петстотин квадратни метра и дълбочина около пет метра.
При приближаването на Кристо от гъсталака изскочи някакво изплашено същество и се хвърли в басейна, като вдигна облаци водни пръски. Кристо се спря развълнуван. Той е! „Морският дявол“! Най-после Кристо ще го види.
Индианецът се приближи към басейна и впери очи в прозрачната вода. На дъното на басейна върху белите каменни плочи беше клекнала голяма маймуна. Тя гледаше изпод водата към Кристо със страх и любопитство. Кристо не можеше да се опомни от изумление: маймуната дишаше под водата. Гърдите й ту се издигаха, ту се снишаваха.
Когато дойде на себе си от изненадата, Кристо неволно се засмя; „морският дявол“, който всяваше ужас сред рибарите, се оказа една земноводна маймуна. „Какво ли няма по този свят“ — помисли си старият индианец.
Кристо беше доволен: най-после успя да разбере всичко. Но сега пък се чувствуваше разочарован. Маймуната съвсем не напомняше онова чудовище, за което разправяха очевидците. Какво ли не правят страхът и въображението?
Трябваше обаче да помисли за връщането. Кристо тръгна обратно към вратичката, покачи се на едно високо дърво край оградата и с риск да си счупи краката, скочи от високата стена.
Едва бе успял да се изправи на крака, когато чу гласа на Салватор:
— Кристо, къде си?
Кристо грабна оставеното на пътечката гребло и почна да събира сухите листа.
— Тук съм.
— Ела насам, Кристо — каза Салватор, като се приближи до замаскираната в скалата желязна врата. — Гледай, тази врата се отваря ей така. — И Салватор натисна известната вече на Кристо издатина върху грапавата повърхност на вратата.
„Докторът закъсня, аз видях вече «дявола»“ — помисли си Кристо.
Салватор и Кристо влязоха в градината. Салватор отмина обвитата в бръшлян къщичка и се отправи към басейна. Маймуната още седеше във водата и от дишането й нагоре летяха мехурчета.
Кристо учудено извика, сякаш я виждаше за пръв път. Но скоро след това той трябваше да се изненада истински.
Салватор не обърна никакво внимание на маймуната. Той само махна с ръка срещу нея, сякаш тя му пречеше. Маймуната веднага изплува на повърхността, изскочи от басейна, изтръска се и се покатери на едно дърво. Салватор се наведе, опипа тревата и натисна силно една малка зелена плочка. Чу се глух шум. На дъното по краищата на басейна зейнаха отвори. След няколко минути басейнът беше празен. Отворите се затвориха шумно. Някъде отстрани се отдели желязна стълбичка, която водеше към дъното на басейна.
— Да вървим, Кристо!
Те слязоха в басейна. Салватор стъпи върху една плоча и изведнаж се появи нов отвор — в средата на басейна, широк един квадратен метър. Железни стъпала водеха някъде под земята.
Кристо последва Салватор в подземието. Вървяха доста дълго. Отгоре през отвора проникваше бледа светлина. Но тя скоро изчезна. Обкръжи ги пълен мрак. Крачките им отекваха глухо в подземния коридор.
— Внимавай къде стъпваш, Кристо, вече стигаме!
Салватор спря и почна да опипва с ръка стената. Щракна електрически ключ и ярка светлина заля всичко наоколо. Намираха се в сталактитова пещера, пред една бронзова врата с лъвски глави, които държеха халки между зъбите си. Салватор дръпна една от халките. Тежката врата се отвори плавно и те влязоха в тъмна зала. Отново щракна електрически ключ. Актово кълбо освети огромна пещера, едната страна на която беше стъклена. Доктора превключи светлината, пещерата потъна в мрак, а силни прожектори осветиха пространството отвъд стъклената стена. Това беше огромен аквариум — по-скоро стъклен дом на дъното на морето. Отдолу се издигаха водорасли и коралови храсти, а всред тях плуваха игриви рибки. И изведнаж Кристо видя, че от гъсталаците излиза човекоподобно същество с големи изпъкнали очи и жабешки лапи. Тялото на неизвестното същество беше покрито с блестящи сребристосинкави люспи. С бързи и умели движения това същество доплува до стъклената камера и шумно затвори след себе си вратата. Водата от камерата бързо се изтичаше. Неизвестното същество отвори вратата и влезе в пещерата.
— Свали очилата и плавниците си — каза Салватор.
Неизвестното същество послушно свали очилата и плавниците си и Кристо видя пред себе си строен и красив младеж.