От време на време той ляга по гръб и проверява курса си по едва забележимата светлинка в гъстия синьозелен полумрак. Понякога се взира внимателно напред — не се ли вижда брегът. По хрилете и кожата си усеща как се променя водата: близо до брега тя не е така плътна, а е по-солена и в нея има повече кислород — приятна и лека вода. Той опитва водата на вкус с език. Така старият, опитен моряк, преди още да е видял земята, разбира, че тя приближава по признаци, известни само на него.
Постепенно става по-светло. Отдясно и отляво стърчат отдавна познатите му очертания на подводните скали. Между тях има малко плато, а зад тях — каменна стена. Ихтиандър нарича това място подводен залив. Тук е тихо дори по време на най-силна буря.
Колко много риби са се събрали в подводния залив! Гъмжат като в котле с вряща рибена чорба. Едни са дребни, тъмни, с жълта напречна ивица по средата на тялото и с жълта опашка, други — с полегати тъмни линии, червени, светлосини, тъмносини. Те ту изчезват изведнъж, ту също така неочаквано се появяват на същото място. Изплуваш горе, огледаш се наоколо — гъмжи от риби, а долу вече са изчезнали, сякаш са потънали вдън земята.
Ихтиандър дълго не можеше да разбере защо става така, докато веднъж не хвана с ръце една рибка. Нейното телце беше голямо колкото длан, но съвсем плоско. Затова отгоре рибите се забелязваха трудно.
Ето я и закуската. На равната площадка край отвесната скала има много стриди. Ихтиандър се приближава, ляга на площадката край самите миди и почва да яде. Изважда стридите от черупките им и ги слага в устата си. Той е свикнал да яде под водата: като сложи хапката в уста, умело изхвърля водата през полустиснатите си устни. Той поглъща всъщност малко морска вода заедно с храната си, но е свикнал с нея.
Около Ихтиандър се полюляват водорасли — изпъстрените с дупчици зелени листа на агава, перестите зелени листа на мексиканската каулерйа, нежнорозовите нитофили. Но сега всички те изглеждат тъмносини: светлината във водата е дрезгава — гръмотевиците и бурята продължават. От време на време се чува глух тътнеж. Ихтиандър поглежда нагоре.
Защо притъмня така внезапно? Над самата глава на Ихтиандър се появява тъмно петно. Какво ли е това? Закуската е привършена. Може да хвърли поглед на повърхността. Ихтиандър предпазливо се издига към тъмното петно над главата си, като се плъзга покрай отвесната скала. Оказа се, че върху водата е кацнал огромен албатрос. Оранжевите крака на птицата са съвсем близо до Ихтиандър. Той протяга ръце нагоре и хваща албатроса за краката. Изплашената птица разперва мощните си криле и се издига нагоре, като измъква от водата Ихтиандър. Но във въздуха тялото на Ихтиандър изведнъж натежава и албатросът пада тежко заедно с него върху вълната, като покрива младежа със своята пухкава, мека гръд. Ихтиандър не чака буревестникът да го клъвне с червената си човка по главата, гмурка се във водата и след няколко секунди изплува на друго място. Албатросът отлита на изток и се скрива зад водните грамади на бушуващия ураган.
Ихтиандър лежи по гръб. Бурята е вече отминала. Гръмотевиците се чуват далеч някъде на изток. Но вали като из ведро. Ихтиандър замижава от удоволствие. После отваря очи, надига се, наполовина потопен във водата, и се оглежда. Младежът е на гребена на една висока вълна. Всичко наоколо — небето, океанът, вятърът, облаците, дъждът, вълните — се е смесило в едно мокро, въртящо се кълбо, което бучи, шуми, реве, тътне. Бяла пяна кипи по гребените на вълните и яростно се вие по двете им страни. Водните грамади се издигат стремително нагоре и се сгромолясват като лавини, надигат се талази, плющи поройният дъжд, бясно вие вятърът.
Онова, което плаши сухоземния жител, радва Ихтиандър. Разбира се, той трябва да бъде предпазлив, иначе върху него ще се сгромоляса водната грамада. Но той умее да се справя с вълните не по-зле от риба. Трябва само да ги познаваш: една вълна те носи ту нагоре, ту надолу, а друга, току-виж, те преметне презглава. Той знаеше и онова, което става под вълните, знаеше как стихват те, когато спре вятърът. Отначало изчезват дребните вълни, после големите, но ритмичното мъртво вълнение остава още дълго. Той обичаше да се премята презглава в крайбрежните вълни, но разбираше, че това е опасно. Веднъж една вълна бе преобърнала неочаквано Ихтиандър, той удари силно главата си в дъното и загуби съзнание. Обикновен човек би се удавил, но Ихтиандър се окопити във водата.