Дъждът бе престанал. Той отмина с бурята някъде на изток. Вятърът промени посоката си. От тропическия север лъхна топлина. От облаците се показаха късчета синьо небе. Промъкнаха се слънчевите лъчи и се стрелнаха по вълните. На югоизток, на тъмното, още мрачно небе, се показа двойна дъга. Океанът стана неузнаваем. Сега той не е тъмнокуршумен, а син, с ярко-зелени петна в местата, където падат слънчевите лъчи.
Слънце! Само небето и океанът, брегът и далечните планини се промениха. Какъв прекрасен, лек и влажен е въздухът след гръмотевици и буря! Ихтиандър ту поема с дробовете си чистия, здрав, морски въздух, ту започва бързо да диша с хриле. Единствен той между хората знае колко леко се диша, след като вятърът, бурята, вълните и дъждът размесят небето с океана, въздуха с водата и наситят обилно водата с кислород. Тогава се оживяват всички риби, всички морски обитатели. След бурята и гръмотевиците от морските джунгли, от тесните процепи на скалите, от гъсталаците чудновати корали и морски гъби изплуват дребни рибки, след тях се появяват скритите в глъбините едри риби и, най-после, когато всичко утихне, излизат нежните, слаби медузи, прозрачните, почти безтегловни рачета, сифонофорите, гребенките, венерините пояси.
Един слънчев лъч падна върху вълната. Водата наоколо изведнъж стана зелена, заблестяха дребните водни мехурчета, засъска пяна… Недалеч от Ихтиандър играят приятелите му — делфините, и поглеждат към него с весели, лукави и любопитни очи. Лъскавите им тъмни гърбове се мяркат сред вълните. Делфините се плискат, подсвиркват, гонят се едни друг. Ихтиандър се смее, ловко плува и се гмурка заедно с тях. Струва му се, че и океанът, и делфините, и небето, и слънцето са създадени само за него.
Ихтиандър повдига глава и с присвити очи гледа към слънцето. То клони на запад. Скоро ще се стъмни. Днес не му се иска да се връща в къщи рано. Ще се люлее ей така, докато не потъмнее синьото небе и по него не се покажат звездите.
Скоро обаче бездействието му омръзва. Близо до него минават дребни морски животни. Той може да ги спаси. Ихтиандър се надига и оглежда далечния бряг. Там — на плиткото, до пясъчната ивица. Там най-вече е необходима неговата помощ. Там вилнеят крайбрежните морски вълни.
След всяка буря този бесен прибой изхвърля на брега купища водорасли и морски обитатели — медузи, криви морски раци, морски звезди, а от време на време и по някой непредпазлив делфин. Медузите загиват много бързо, някои от рибките успяват да стигнат до водата, но повечето от тях умират на пясъка. Раците почти винаги се връщат в океана. Понякога те сами излизат на брега, полакомени от изхвърлените на пясъка жертви на бурята.
Ихтиандър обичаше да спасява тези обречени на загиване морски животни. С часове бродеше той след бурята по брега и спасяваше тези, които още можеха да бъдат спасени. Радваше се, когато видеше как хвърлената от него във водата риба почва да плува, маха весело с опашката си.
Радваше се всеки път, когато полумъртвите риби, които плуваха във водата на една страна или по корем, най-после се съживяваха. Когато прибираше от брега някоя голяма риба и я носеше към водата, рибата трепереше в ръцете му, а Ихтиандър се смееше и я убеждаваше да не се мята, а да потърпи още малко. Разбира се, той би изял тази същата риба с удоволствие, ако я хванеше гладен в океана. Но то беше неизбежно зло. Затова пък тук на брега Ихтиандър беше покровител приятел, спасител на морските обитатели.
Обикновено Ихтиандър се връщаше на брега по същия начин по който отплуваше — като използуваше подводните морски течения. Но днес не му се искаше да остава за дълго под водата — толкова красиви бяха сега океанът и небето. Младежът се гмуркаше, плуваше известно време под водата и отново се появяваше на повърхността, подобно на морските птици, които ловят риба.
Последните лъчи на слънцето угаснаха. На запад все още догаря жълта ивица. Мрачни вълни като тъмносиви сенки се гонят една друга. След прохладния въздух във водата е така топло! Наоколо е тъмно, но не е страшно. Никой не напада никого в този час. Дневните хищници вече спят, а нощните още не са излезли на лов.
Ето и това, което му трябва: северното течение, което се намира съвсем близо до повърхността на океана. Неуспокоеното мъртво вълнение леко разлюлява тази подводна река нагоре-надолу, но тя продължава бавно да тече от горещия север към студения юг. А много по-надолу върви обратното, студеното течение — от юг на север. Ихтиандър често използува тези течения, когато плува продължително покрай брега.