Гутиере плачеше. Беше й мъчно за Ихтиандър. Скромен, срамежлив, нима можеше да го сравни човек със суетните и надменни младежи от Буенос Айрес?
„Какво да правя сега? — мислеше тя. — Да се хвърля в морето като Ихтиандър ли? Да се самоубия?“ А Балтазар продължаваше да говори:
— Разбираш ли, Гутиере? Та това е пълно разорение. Всичко, което виждаш в магазинчето ни, принадлежи на Зурита. Моя стока няма дори и една десета част! Бисерите получаваме от Зурита за продажба на консигнация. Но ако ти му откажеш още веднъж, той ще си вземе всичката стока и повече няма да има работа с мене! Та това е разорение! Пълно разорение! Хайде, бъди умно момиче, съжали своя стар баща…
— Доизкажи се: „…и се омъжи за него“. Не! — рязко отговори Гутиере.
— По дяволите! — изкрещя вбесен Балтазар. — Щом е така, тогава… тогава… не аз, а самият Зурита ще се справи с тебе! — И старият индианец влезе в лабораторията си, като затръшна шумно вратата.
БОЙ С ОКТОПОДИ
Щом се хвърли в морето, Ихтиандър забрави за известно време всички свои тежки земни преживявания. След зноя и задухата на сушата прохладната вода го успокои и освежи. Бодежите в гърдите му изчезнаха. Задиша дълбоко и равномерно. Необходима му беше пълна почивка и той се стараеше да не мисли за онова, което се бе случило на земята.
Ихтиандър искаше да прави нещо, да се движи. С какво ли би могъл да се захване? Обичаше да скача в тъмните нощи от някоя висока скала във водата така, че веднага да достига дъното. Но сега беше обяд и по морето се мяркаха черните дъна на рибарските лодки.
„Ето какво ще направя. Ще трябва да подредя пещерата“ — помисли си Ихтиандър.
В отвесната скала на залива се намираше пещера с голяма сводеста арка, откъдето се откриваше прекрасна панорама към подводната равнина, която се спускаше полегато към морските глъбини. Ихтиандър отдавна бе харесал тази пещера. Но преди да се настани в нея, трябваше да изсели оттам предишните й обитатели — многочислените семейства на октоподите.
Ихтиандър си сложи очилата, въоръжи се с дългия си, малко изкривен остър нож и смело заплува към пещерата. Влизането в пещерата беше малко страшно и Ихтиандър реши да застави враговете си да излязат навън. Край една потънала лодка той беше забелязал отдавна дълга риболовна вила. Младежът я взе в ръка, застана пред входа на пещерата и започна да движи тризъбеца напред и назад. Недоволни от нападението на този непознат враг, октоподите се размърдаха. По краищата на арката се появиха дълги, змиевидни пипала. Те предпазливо се приближаваха към тризъбеца. Ихтиандър го отдръпваше още преди пипалата да успеят да го уловят. Тази игра продължи няколко минути. Ето вече десетки пипала, прилични на косите на медузата Горгона, шареха по краищата на арката. Най-после един стар огромен октопод изгуби търпение и реши да накаже дръзкия пришълец. Октоподът излезе от пещерата, като мърдаше заплашително пипалата си. После бавно заплува към неприятеля, като изменяше цвета си, за да уплаши Ихтиандър. Ихтиандър отплува настрани, хвърли тризъбеца и се приготви за бой. Той знаеше колко е трудно за човека с неговите две ръце да се бори с враг, който има осем дълги крака-пипала.
Преди да отрежеш единия крак на октопода, другите седем ще хванат ръката ти и ще я стегнат. И младежът се стремеше да насочи удара на ножа си право в тялото на октопода. Ихтиандър остави чудовището да се доближи до него толкова, че краищата на пипалата му да го достигат, а тогава неочаквано се хвърли напред, към средата на извиващите се пипала, към главата на октопода.
Тази изненадваща хватка винаги намираше октопода неподготвен. Минаха не по-малко от четири секунди, докато животното успее да прибере краищата на пипалата си и да обвие с тях врага си. Но това време бе достатъчно за Ихтиандър, за да разсече с бърз, безпогрешен удар тялото на октопода, да засегне сърцето му и да пререже двигателните му нерви. И огромните пипала, които вече го обхващаха, изведнаж се разхлабваха и безжизнено се отпущаха надолу.
— Единият е готов!
Ихтиандър отново грабна тризъбеца. Този път срещу него изплуваха два октопода едновременно. Единият идваше право срещу Ихтиандър, а другият се опитваше да заобиколи и да го нападне изотзад. Ставаше опасно. Ихтиандър смело се спусна срещу октопода, който беше срещу него, но преди да успее да го убие, вторият октопод обви отзад шията му. Младежът бързо прониза крака на октопода и го преряза до самата си шия. После се обърна с лице към октопода и отсече пипалата му. Осакатеният октопод се залюля бавно и се спусна на дъното. А Ихтиандър вече се разправяше с октопода, който беше пред него.