3. Според разкази на очевидци един изхвърлен от бурята на значително разстояние от водата делфин е бил довлечен през нощта от някого отново до водата, при което върху пясъка са останали следи от стъпки и като че ли от дълги нокти. Вероятно някой състрадателен рибар е довлякъл делфина до морето. Известно е, че делфините, когато преследват рибата, помагат на рибарите с това, че я гонят към плитките места. Рибарите пък често спасяват делфините от беда. Следите от нокти биха могли да бъдат оставени от човешки пръсти. Въображението е предало на тези следи вид на животински нокти.
4. Козлето би могло да бъде докарано с лодка и подхвърлено от някой шегобиец.
Учените намериха и други, не по-малко естествени причини, за да обяснят произхода на оставените от „дявола“ следи. Те дойдоха до заключението, че нито едно морско чудовище не може да извърши толкова сложни действия.
И все пак тези обяснения не задоволиха всички. Дори измежду най-сериозните учени се намериха такива, на които тези обяснения изглеждаха съмнителни. Можеше ли дори и най-ловкият и упорит шегобиец да извърши всички тези неща и да не попадне толкова дълго пред очите на хората? Но главното, което учените премълчаха в доклада си, беше това, че „дяволът“, както беше установено, извършваше своите подвизи в течение на кратко време на различни места, разположени далеч едно от друго. Или „дяволът“ умееше да плува с нечувана скорост, или той имаше някакви особени приспособления за това, или най-после „дяволът“ не беше сам, а имаше няколко „дявола“. Но тогава всички тези шеги ставаха още по-страннни и заплашителни.
Педро Зурита си припомни цялата тази загадъчна история, докато крачеше из каютата.
Той не забеляза как се разсъмна и през илюминатора се промъкна розов лъч. Педро угаси лампата и почна да се мие. Той заливаше главата си с топла вода, когато чу тревожни викове, долитащи от палубата. Без да се доизмие, бързо се изкачи по трапа5.
Голите ловци с платнени превръзки през бедрата, бяха застанали край борда, размахваха ръце и един през друг крещяха. Педро погледна надолу и видя, че оставените през нощта във водата лодки са отвързани. Нощният бриз ги бе отнесъл доста навътре в открития океан. Сега утринният бриз ги носеше бавно към брега. Веслата на лодките, разхвърляни по водата, плаваха из залива.
Зурита заповяда на ловците да съберат лодките. Никой обаче не се решаваше да напусне палубата. Зурита повтори заповедта.
— Върви ти в лапите на „дявола“! — обади се някой.
Зурита сложи ръка върху кобура. Тълпата ловци се отдръпна и се струпа край мачтата. Те гледаха враждебно Зурита. Стълкновението изглеждаше неминуемо. Но в този момент се намеси Балтазар.
— Арауканецът не се страхува от никого — рече той, — акулата не ме дояде, ще преседнат и на дявола старите ми кости. — И като дигна ръце над главата си, той се хвърли от борда и заплува към най-близката лодка.
Сега ловците отново се приближиха до борда и наблюдаваха със страх Балтазар. Въпреки старостта и болния си крак той плуваше отлично. С няколко замаха индианецът доплува до лодката, улови плаващото весло и се качи в нея.
— Въжето е отрязано с нож — извика той — и добре е отрязано! Ножът е бил остър като бръснач!
Когато видяха, че на Балтазар не се случи нищо лошо, няколко ловци последваха примера му.
НА ГЪРБА НА ДЕЛФИНА
Слънцето току-що бе изгряло,но вече препичаше безмилостно. Сребристосиньото небе бе безоблачно, океанът — неподвижен. „Медуза“ вече се намираше на двадесет километра южно от Буенос Айрес. По съвета на Балтазар хвърлиха котва в малък залив край скалистия бряг, който се издигаше на две тераси.
Лодките се пръснаха из залива. На всяка лодка по правило имаше по двама ловци: единият се гмуркаше, другият го изтегляше После се разменяха.
Една от лодките се беше приближила твърде много до брега, Ловецът обхвана с крака голямото парче коралов варовик, завързано за края на едно въже, и бързо се спусна на дъното.
Водата беше много топла и прозрачна — всеки камък на дъното се виждаше ясно. Наблизо до брега от дъното се издигаха корали — неподвижно застиналите храсти на подводните градини. Дребни рибки със златисти и сребристи отблясъци сновяха между храстите.
Ловецът се спусна на дъното, наведе се и почна бързо да събира миди и да ги слага в торбичката, която висеше на хълбока му, привързана с ремъче около кръста. Неговият другар по работа, индианец гурон, държеше в ръце края на въжето и се взираше във водата, наведен през борда на лодката.