Ихтиандър се спусна по-надълбоко и когато дъното на кораба минаваше над него, той се хвана за кила. Полипи бяха облепили желязото и той можеше да се улови за тази грапава повърхност. Не беше много удобно да се лежи под водата в такова положение, но в замяна на това сега се намираше под прикритие и плуваше бързо, влачен от парахода.
Делтата се свърши и параходът навлезе в река Парана. Водите на реката носеха със себе си огромно количество тиня. Ихтиандър дишаше трудно в тази сладка вода. Ръцете му изтръпнаха, но той не искаше да се раздели с парахода. „Жалко, че не можах да тръгна на това пътешествие с Лидинг!“ — спомни си младежът за делфина. Но в реката биха могли да убият делфина. Лидинг нямаше да може да плува под водата през целия път, а Ихтиандър не би посмял да се покаже на повърхността на реката, където имаше твърде голямо движение.
Ръцете на Ихтиандър отмаляваха все повече и повече. Освен това той изгладня много, тъй като през целия ден не беше хапвал нищо. Трябваше да спре. Той се отдели от кила на парахода и се спусна на дъното. Мракът се сгъстяваше. Ихтиандър огледа тинестото дъно. Там не намери нито плоски писии, нито стриди. Край него сновяха сладководни риби, но той не познаваше навиците им и те му се струваха по-хитри от морските риби. Трудно беше да се хванат. Чак когато настъпи нощта и рибите заспаха, Ихтиандър успя да хване една голяма щука. Месото й беше твърдо и имаше дъх на тиня, но изгладнелият младеж я ядеше с апетит, като налапваше цели парчета заедно с костите.
Трябваше да си почине. В тази река той можеше поне спокойно да се наспи, без да се страхува от акули или октоподи. Трябваше само да се погрижи течението да не го отнесе надолу по време на съня му. Ихтиандър намери на дъното няколко камъка, нареди ги в редица и легна, като обгърна с ръка един от тях.
Но младежът спа много малко. Скоро усети, че се приближава някакъв параход. Ихтиандър отвори очи и видя сигналните светлини. Параходът идваше отдолу. Младежът скочи бързо и се приготви да се улови за него. Но това беше моторна лодка със съвсем гладко дъно. Ихтиандър направи няколко опита да се залови за дъното и едва не попадна под витлото.
Няколко парахода още минаха надолу по течението, докато най-после Ихтиандър успя да се хване за един пътнически параход, който отиваше нагоре по реката. Така Ихтиандър стигна до град Парана. Първата част от пътешествието му завърши. Оставаше обаче най-трудната — сухоземната.
Рано сутринта Ихтиандър се отдалечи от шумното пристанище на града, спря в една безлюдна местност, огледа се внимателно и излезе на брега. Свали очилата и плавниците си, закопа ги в пясъка край брега, изсуши на слънцето костюма си и се облече. В измачканите дрехи той приличаше на скитник. Но младежът малко мислеше за това.
Ихтиандър тръгна по десния бряг, както му беше обяснил Олсен, и почна да разпитва срещнатите рибари знаят ли къде се намира хасиендата „Долорес“ на Педро Зурита. Рибарите го оглеждаха подозрително и поклащаха глава отрицателно.
Часове минаваха един след друг, горещината се засилваше все повече, а търсенията му не довеждаха до нищо. На сушата Ихтиандър не умееше да се ориентира в непознати места. Горещината го изморяваше, виеше му се свят и той не можеше да разсъждава добре.
За да се освежи, Ихтиандър на няколко пъти се съблича и се потопява във водата.
Беше около четири часа след обяд, когато най-после щастието му се усмихна — той срещна един стар селянин, който приличаше на ратай. Старецът изслуша Ихтиандър, кимна и рече:
— Върви все натам, все по този път, покрай нивите. Ще стигнеш до едно голямо езеро, ще минеш моста, ще се изкачиш на малко възвишение и там ще намериш мустакатата дона Долорес.
— Защо да е мустаката? Та нали „Долорес“ е хасиенда?
— Да, хасиенда е. Но старата стопанка се казва също Долорес и е майка на Педро Зурита. Дебела мустаката старица. Хич и не мисли да се наемаш на работа при нея. Жив ще те одере. Истинска вещица. Казват, че Зурита си е довел млада жена. Бял ден няма да види тя от свекърва си — нареждаше словоохотливият селянин.
„Това е за Гутиере“ — помисли Ихтиандър.
— А далече ли е? — попита той.