Салватор помисли малко.
— Добре. Ще вземем и брат ти!
Балтазар чакаше Кристо на вълнолома. Подводницата се насочи към брега. Балтазар гледаше намръщено отдалеч Салватор, който беше осакатил сина му. Обаче вежливо му се поклони и с плуване стигна до подводницата.
— Пълен напред! — заповяда Салватор. Той се беше изправил на капитанския мостик и зорко оглеждаше гладката океанска шир.
НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛЕННИК
Зурита изпили белезниците, които сковаваха ръцете на Ихтиандър, даде му нов костюм и му разреши да си прибере скритите в пясъка плавници и очила. Но още щом младежът стъпи на палубата на „Медуза“, индианците по заповед на Зурита го хванаха и го хвърлиха в трюма. В Буенос Айрес Зурита направи кратък престой, за да се снабди с провизии. Там той се срещна с Балтазар, похвали му се със своя успех и отплува по протежение на брега, по посока на Рио де Жанейро. Той имаше намерение да заобиколи източния бряг на Южна Америка и да започне лов на бисери в Карибско море.
Испанецът настани Гутиере в капитанската каюта. Зурита я уверяваше, че е пуснал на свобода Ихтиандър още в залива Рио де ла Плата. Но лъжата му скоро беше разкрита. Вечерта Гутиере чу викове и степания, които долитаха откъм трюма. Тя позна гласа на Ихтиандър. В това време Зурита беше на горната палуба. Гутиере се опита да излезе от каютата, но вратата се оказа заключена. Тя почна да вика и да удря по нея с юмруци, но никой не й обърна внимание.
Щом чу виковете на Ихтиандър, Зурита ядно изруга, слезе от капитанския мостик и се спусна в трюма заедно с един моряк индианец. В трюма беше тъмно и извънредно душно.
— Какво си се разкрещял така? — грубо попита Зурита.
— Аз… аз се задушавам — чу той гласа на Ихтиандър. — Не мога да живея без вода. Тук е толкова задушно. Пуснете ме в морето. Иначе няма да преживея нощта…
Зурита затръшна вратичката на трюма и излезе на палубата. „Да не би пък наистина да се задуши“ — загрижено помисли Зурита. Смъртта на Ихтиандър съвсем не беше изгодна за него. По заповед на Зурита в трюма внесоха бъчва и моряците я напълниха с вода.
— Ето ти вана — рече Зурита, като се обърна към Ихтиандър. — Плувай! А утре сутринта ще те пусна в морето.
Ихтиандър бързо се потопи в бъчвата. Застаналите на входа моряци индианци с недоумение гледаха това къпане. Те още не знаеха, че затворникът на „Медуза“ е „морският дявол“.
— Вървете на палубата! — кресна им Зурита. В бъчвата беше невъзможно да се плува, нито пък можеше да се изправи човек. Ихтиандър трябваше да се свие, за да се потопи цял. В тази бъчва бяха държали някога солено говеждо месо. Водата бързо се напои с неговата миризма и Ихтиандър се чувствуваше в нея само малко по-добре, отколкото в задухата на трюма.
Над морето духна хладен югоизточен вятър, който отнасяше шхуната все по-далеч на север. Зурита стоя дълго на капитанското мостче и се върна в каютата чак на разсъмване. Той предполагаше, че жена му отдавна е заспала. Но тя седеше на стола до тясната масичка, подпряла глава на ръцете си. Когато той влезе, Гутиере стана и при слабата светлина на догарящата лампа, закачена на тавана, Зурита видя нейното побледняло и мрачно лице.
— Вие ме излъгахте — глухо каза тя.
Зурита се смути от гневния поглед на жена си и за да прикрие това, прие непринуден вид, засука мустаците си и шеговито отвърна:
— Ихтиандър предпочете да остане на „Медуза“, за да бъде по-близо до вас.
— Лъжете! Вие сте подъл, отвратителен човек! Аз ви ненавиждам! — Гутиере ненадейно грабна големия нож, който висеше на стената, и замахна с него към Зурита.
— Охо!… — продума Зурита. Той хвана бързо ръката на Гутиере и я стисна толкова силно, че Гутиере изпусна ножа. Зурита изрита с крак ножа от каютата, пусна ръката на жена си и рече:
— Ето, така е по-добре! Вие сте много развълнувана. Пийнете си малко вода.
И той излезе от каютата, завъртя ключа и се изкачи на горната палуба.
На изток небето вече порозовяваше, а леките облаци, озарени от скритото зад хоризонта слънце, приличаха на огнени езици. Утринният вятър, солен и свеж, надуваше платната. Над морето летяха чайки и дебнеха рибите, които играеха на повърхността.
След малко слънцето изгря. Зурита все още се разхождаше по палубата, сложил ръце зад гърба си.
— Нищо, все ще се справя някак — каза той, като мислеше за Гутиере. После испанецът се обърна към моряците и високо даде команда да свият платната. „Медуза“ пусна котва и леко се залюля над вълните.