— Никой няма право да се отнася така с една жена — възмутено извика Салватор. — Спрете или ще стрелям.
Но Зурита продължаваше да гребе.
Салватор стреля с револвера си. Куршумът се удари в борда на лодката. Зурита вдигна Гутиере вред себе си, за да се защити с тялото й, и извика:
— Продължавайте!
Гутиере се мяташе в ръцете му.
— Страшен негодник! — промълви Салватор, като отпусна оръжието.
Балтазар се хвърли от мостика на подводницата и се опита да настигне с плуване лодката. Но Зурита вече беше до брега. Той загреба усилено и скоро една вълна изхвърли лодката на песъчливия бряг. Педро грабна Гутиере и изчезна зад крайбрежните скали.
Като видя, че не може да стигне Зурита, Балтазар заплува към шхуната и по котвената верига се покатери на палубата. Той слезе по трапа и почна да търси Ихтиандър. Обиколи целия кораб, включително и трюма. На шхуната не беше останал никой.
— Ихтиандър го няма на шхуната! — извика Балтазар на Салватор.
— Но той е жив и трябва да е някъде тук! Гутиере каза: „Ихтиандър се намира…“ Ако този разбойник не й беше запушил устата, ние щяхме да знаем къде да го търсим — каза Кристо.
Оглеждайки морската повърхност, Кристо забеляза, че от водата стърчат върховете на мачти. Навярно тук неотдавна е потънал кораб. Дали Ихтиандър не се намира на този потънал кораб?
— Може би Зурита е изпратил Ихтиандър да търси ценности в потъналия кораб? — каза Кристо.
Балтазар вдигна веригата с обръч на края, която лежеше на палубата.
— Изглежда, че Зурита е спущал Ихтиандър вързан с тази верига. Без верига той би избягал. Не, той не може да се намира на потъналия кораб.
— Да — замислено продума Салватор. — Ние победихме Зурита, но не намерихме Ихтиандър.
ПОТЪНАЛИЯТ КОРАБ
Преследвачите на Зурита не знаеха за станалите тази сутрин събития на „Медуза“.
Цяла нощ моряците се наговаряха, а на разсъмване взеха решение: при първия удобен случай да нападнат Зурита, да го убият и да завладеят Ихтиандър и шхуната.
Рано сутринта Зурита стоеше на капитанския мостик. Вятърът беше утихнал и „Медуза“ бавно се придвижваше напред с не повече от три възли в час. Зурита се взираше в някаква точка в океана. С бинокъла си той различи радиомачтите на потънал кораб.
След малко Зурита забеляза един спасителен пояс, който плаваше на повърхността. Той нареди да спуснат лодка и да уловят пояса. Когато извадиха пояса, Зурита прочете на него „Мафалду“.
„Мафалду“ потънал? — изненада се Зурита. Той знаеше този голям американски пощенско-пътнически параход. На такъв параход сигурно има немалко ценни неща. „Какво би било, ако Ихтиандър ги извади от потъналия параход? Едва ли… Ако пък спуснем Ихтиандър без вериги, той няма да се върне…“
Зурита се замисли. В душата му се бореха алчността и страхът да не загуби Ихтиандър.
„Медуза“ бавно се приближаваше към стърчащите над водата мачти. Моряците се струпаха в края на борда. Вятърът утихна съвсем. „Медуза“ спря.
— Едно време аз служех на „Мафалду“ — рече един от моряците. — Голям, хубав параход. Цял град. А пасажерите му — все богати американци.
„«Мафалду» е потънал, навярно без да успее да съобщи по радиото за своята гибел — разсъждаваше Зурита. — Може би радиостанцията му е била повредена. В противен случай от всички околни пристанища щяха да надойдат светкавично бързоходни катери, скутери, яхти, а на тях — представители на властта, кореспонденти, фотографи, кинооператори, журналисти, водолази! Не бива да се бавим. Ще трябва да пуснем Ихтиандър без верига. Друг изход няма. Но как да го заставим да се върне обратно? И ако рискуваме, не е ли по-добре да го изпратим за откупа — съкровището от бисери? Но дали това съкровище е наистина толкова скъпо? Не преувеличава ли Ихтиандър?“
Разбира се, най-добре би било Зурита да се сдобие и със съкровището, и с богатствата, погребани на „Мафалду“. Бисерното съкровище няма да му избяга, него никой няма да намери без Ихтиандър, стига самият Ихтиандър да остане в ръцете му. А след няколко дни или може би и след няколко часа богатствата на „Мафалду“ ще станат вече недостъпни.
„И така — най-напред «Мафалду»“ — реши Зурита. Той заповяда да хвърлят котва. После слезе в каютата си, написа някаква бележка и с това листче влезе в каютата на Ихтиандър.
— Можеш ли да четеш, Ихтиандър? Гутиере ти изпрати една бележка.
Ихтиандър бързо пое бележката и прочете:
„Ихтиандър! Изпълни молбата ми. Близо до «Медуза» се намира един потънал параход. Спусни се в морето и донеси от кораба всичко ценно, което намериш там. Зурита ще те пусне без верига, но ти трябва да се върнеш на ту на «Медуза». Направи това заради мене, Ихтиандър, и скоро ще получиш свобода. Гутиере.“