— Дон Флорес де Лара — поправи го прошенописецът, като отпи от канчето.
Но Балтазар не обърна внимание на поправката.
— В какво се състои вашата работа?
— Ти знаеш, Лара…
— Дон Флорес де…
— Остави тези фокуси за новаците! — сърдито подвикна Балтазар. — Работата е сериозна.
— Тогава казвай по-скоро — вече с друг тон отговори Лара.
— Ти знаеш ли „морския дявол“?
— Не съм имал честта да се запозная лично, но много съм слушал за него — отново по навик отговори важно Лара.
— Тогава чуй! Този, когото наричат „морския дявол“, е моят син Ихтиандър.
— Не може да бъде… — извика Лара. — Ти, Балтазар, здравата си пийнал!
Индианецът удари с юмрук по масата.
— От вчера не съм сложил капка в устата си освен няколко глътки морска вода.
— Значи положението е още по-лошо…
— Да съм полудял ли? Не, с ума съм си! Мълчи и слушай.
И Балтазар разказа на Лара цялата история. Лара слушаше индианеца, без да пророни дума. Посивелите му вежди се издигаха все по-нагоре. Най-после той не издържа, забрави цялото си олимпийско величие, удари с тлъстата си длан по масата и извика:
— Хиляди дяволи!
Дотича момче в бяла престилка и с мръсна салфетка.
— Какво ще заповядате?
— Две бутилки сотерне11 с лед! — И като се обърна към Балтазар, Лара каза:
— Великолепно! Прекрасна работица! Нима ти сам си я измислил? Макар че, откровено казано, най-слабото място тук е твоето бащинство.
— Ти съмняваш ли се? — Балтазар дори пламна от гняв.
— Хайде, хайде, не се сърди, старче! Ами че аз говоря само като юрист, преценявайки тежестта на съдебните доказателства; те са слабички. Но и това може да се поправи. Да. И да се спечелят много пари.
— Аз искам сина си, а не пари! — възрази Балтазар.
— Парите трябват на всички и особено на тези, чието семейство се увеличава, като при тебе — поучително каза Лара и присвивайки лукаво очи, продължи: — Най-ценното и най-надеждното в цялата работа около Салватор е това, че ние сме успели да узнаем с какви опити и операции се занимава той. Можем така да го притиснем, че от този златен чувал — Салватор — пезетите ще се посипят като презрели портокали в силна буря.
Балтазар допря леко устни до чашата с вино, наляно от Лара, и каза:
— Аз искам да ми върне сина. Ти трябва да ми напишеш заявление, за да дадем под съд Салватор.
— Нищо подобно! В никакъв случай! — почти изплашено възрази Лара. — Да почнем с това, значи да развалим цялата работа. С това трябва само да завършим.
— А какво ще ме посъветваш?
— Първо — Лара подви дебелия си пръст, — ние ще изпратим на Салватор едно писмо, написано с най-изискани фрази. Ще му съобщим, че ни са известни всички негови незаконни операции и опити. И ако той иска да не се придава гласност на тази работа, трябва да ни плати една кръгличка сума. Сто хиляди. Да, сто хиляди — това е най-малкото. — Лара въпросително погледна Балтазар.
Балтазар намръщено мълчеше.
— Второ — продължи Лара. — Когато получим посочената сума, а ние ще я получим, изпращаме на професор Салватор второ писмо, с още по-изискан стил. Ще му съобщим, че се е намерил истинският баща на Ихтиандър и че притежаваме безспорни доказателства за това. Ще му пишем, че бащата иска да си получи сина и няма да се спре пред съдебен иск, при който ще се разкрие как Салватор е осакатил Ихтиандър. Ако Салватор желае да предотврати съдебното дело и да остави при себе си детето, той е длъжен да заплати на посочените от нас лица в определено място и време един милион долара.
Но Балтазар не слушаше. Той грабна една бутилка и понечи да я хвърли върху главата на прошенописеца. Лара никога още не бе виждал Балтазар толкова разгневен.
— Не се сърди. Чакай, аз се пошегувах. Остави бутилката, ти казвам! — извика Лара, като криеше с ръка лъскавия си череп.
— Ти!… Ти!… — крещеше вбесеният Балтазар. — Ти ми предлагаш да продам родния си син, да се откажа от Ихтиандър! Ти нямаш ли сърце? Ти не си човек, а скорпион, тарантул, ти не познаваш бащинските чувства!
— Пет! Пет! Пет! — развика се Лара, ядосан на свой ред. — Пет бащински чувства! Петима сина имам! Пет дяволчета от всички големини! Пет уста! Зная, разбирам, чувствувам! Няма да ти избяга и твоят. Въоръжи се само с търпение и ме изслушай докрай.
Балтазар се успокои. Той остави бутилката на масата, наведе глава и погледна Лара.
— Добре, говори!
— А така! Салватор ще ни плати един милион. Това ще бъде зестра за твоя Ихтиандър. Е, и на мене все нещичко ще ми се падне. За труда и авторското право за идеята — някакви си стотина хиляди. Ще се разберем с тебе. Салватор ще плати един милион. Главата си залагам! А щом плати…