— Ще го дадем под съд.
— Още мъничко търпение. Ще направим предложение на издателите и редакторите на най-големия вестникарски концерн да ни се плати, е, да речем, около двадесет-тридесет хиляди — ще ни послужат за дребни разходи — срещу нашето съобщение за едно извънредно сензационно престъпление. Може би ще получим нещо и от безотчетните суми на тайната полиция. Ами че от такава работа полицейските агенти могат да направят кариера. Когато измъкнем всичко, което може да се получи от случая със Салватор, тогава върви, ако искаш, в съда, позовавай се на родителските си чувства и дано ти помогне Темида да докажеш своите права и да получиш в бащинските си обятия своя мил син.
Лара изпи на един дъх виното, тропна силно с чашата по масата и победоносно изгледа Балтазар.
— Какво ще кажеш, а?
— Аз не ям, не спя по цели нощи. А ти предлагаш да протакаме безкрайно работата — почна Балтазар.
— Но в името на какво правя това?… — прекъсна го разпалено Лара. — В името на какво? В името на милиони! Милиони! Нима не можеш да разбереш? Нали си живял досега двадесет години без Ихтиандър?
— Живял съм. А сега… С една дума, пиши заявление до съда.
— Той действително е пощурял! — извика Лара. — Опомни се, ела на себе си, вразуми се, Балтазар! Разбери! Милиони! Пари! Злато! Можеш да купиш всичко на света. Най-хубавия тютюн, автомобил, двадесет шхуни, ей тази пулкерия например…
— Пиши заявление до съда или ще се обърна към другиго — решително заяви Балтазар.
Лара разбра, че е безполезно повече да възразява. Той поклати глава, въздъхна, извади от протритата си адвокатска чанта хартия и измъкна от страничния си джоб автоматичната писалка.
След няколко минути съдебната тъжба против Салватор, присвоил незаконно и осакатил сина на Балтазар, беше написана.
— За последен път ти казвам: опомни се! — рече Лара.
— Дай — каза индианецът и протегна ръка за тъжбата.
— Подай я на главния прокурор. Знаеш, нали? — посъветва клиента си Лара и измърмори под носа си: „Да се спънеш на стълбата дано и да си счупиш крака!“
На излизане от прокурора Балтазар се сблъска по голямата бяла стълба със Зурита.
— Ти какво правиш тук? — попита Зурита и подозрително погледна индианеца. — Да не си се оплаквал от мене?
— От всички ви трябва да се оплачем — отговори Балтазар, като имаше предвид испанците, — но няма на кого. Къде криеш дъщеря ми?
— Как смееш да се обръщаш към мене на „ти“! — избухна Зурита. — Ако не беше баща на жена ми, бих те пребил с бастуна си.
Зурита грубо отстрани Балтазар от пътя си, изкачи се по стълбата и изчезна в една голяма дъбова врата.
ЮРИДИЧЕСКИ КАЗУС
Прокурорът на Буенос Айрес бе посетен от рядък гост — настоятеля на местната катедрала епископ Хуан де Гарсиласех. Прокурорът — дебел, нисък, пъргав човек с плувнали в тлъстина очички, с ниско остригана коса и боядисани мустаци — стана от креслото си, за да поздрави епископа. Домакинът грижливо настани скъпия гост в тежкото кожено кресло до своето бюро.
Епископът и прокурорът никак не си приличаха. Лицето на прокурора беше месесто и червено, с дебели устни и широк, крушовиден нос. Пръстите на ръцете му напомняха къси дебели пънчета, а копчетата върху кръглия му корем всяка минута заплашваха да се откъснат, безсилни да удържат люлеещата се маса от тлъстаци. Лицето на епископа поразяваше със своята слабост и бледност. Сухият, гърбав нос, острата брадичка и тънките, почти сини устни му придаваха типичния облик на йезуит. Епископът никога не гледаше събеседника си в очите, но въпреки това го наблюдаваше зорко. Влиянието му беше огромно и той с удоволствие се откъсваше от духовните си занимания, за да ръководи някоя сложна политическа игра. Като се ръкува с домакина, епископът не закъсня да премине към целта на своето посещение.
— Бих искал да зная докъде е стигнало следствието около професор Салватор? — тихо попита епископът.
— А, и вие ли, ваше преосвещенство, се интересувате от това дело! — любезно възкликна прокурорът. — Да, това е изключителен процес! — После взе една дебела папка, запрелиства я и продължи: — По донесение на Педро Зурита ние направихме обиск в дома на професор Салватор. Думите на Зурита, че Салватор е извършвал необикновени операции върху животни се потвърдиха напълно. В градините на Салватор намерихме истинска фабрика за животни-изроди. Това е нещо изумително? Салватор например…
— За резултатите от обиска аз зная от вестниците — меко го прекъсна епископът. — Какви мерки взехте по отношение на самия Салватор? Той арестуван ли е?