— Да, арестуван е. Освен това ние доведохме в града, в качеството на веществено доказателство и на свидетел на обвинението, един младеж на име Ихтиандър — тъй наречен „морски дявол“. Кой би помислил, че знаменитият „морски дявол“, който ни занимаваше толкова дълго, ще се окаже един от изродите на Салваторовата менажерия? Сега експерти, професори от университета, се занимават с проучването на всички тези изроди. Ние не можехме, разбира се, да пренесем в града цялата менажерия, всички тези веществени доказателства. Но доведохме Ихтиандър и го сложихме в сутерена на съда. Той ни причинява немалко грижи. Представете си, наложили се да му построим един голям резервоар, тъй като той не може да живее без вода. И действително Ихтиандър се чувствуваше много зле. Очевидно Салватор е извършил някакви необикновени изменения в неговия организъм, които са превърнали младежа в човек-амфибия. Нашите учени изясняват този въпрос.
— Аз се интересувам повече от съдбата на Салватор — все така тихо проговори епископът. — По кой член от закона ще бъде привлечен към отговорност? И какво е вашето мнение: ще бъде ли осъден?
— Случаят Салватор е рядък юридически казус — отговори прокурорът. — Да си призная, аз още не съм решил как да квалифицирам това престъпление. Най-лесното, разбира се, би било да се обвини Салватор в извършването на незаконни вивисекции и в осакатяване на този младеж…
Епископът се намръщи:
— Вие смятате, че във всички тези действия на Салватор няма елементи на престъпление?
— Престъпление има или ще има, но какво? — продължи прокурорът. — До мене е подадено още едно заявление — от някакъв индианец Балтазар. Той твърди, че Ихтиандър е негов син. Доказателствата са доста слаби, но ние може би ще съумеем да използуваме този индианец като свидетел на обвинението, ако експертите установят, че Ихтиандър е действително негов син.
— Значи в най-добрия случай Салватор ще бъде обвинен само в нарушение на професионалните си задължения и ще го съдят единствено за това, че е направил операция на детето без разрешението на неговия родител?
— И може би за нанасяне на телесна повреда. Това е вече по-сериозно. Но в това дело има още едно усложняващо обстоятелство. Експертите — наистина това още не е окончателното им заключение — намират, че един нормален човек не би могъл дори и да помисли да осакатява така животните и да извърши такава необикновена операция. Салватор може да бъде признат от вещите лица за невменяем, като душевно болен.
Епископът седеше мълчаливо, стиснал тънките си устни и вперил поглед в ъгъла на масата. После той проговори съвсем тихо:
— Не очаквах това от вас.
— Кое, ваше преосвещенство? — попита озадачен прокурорът.
— Дори вие, блюстителят на правосъдието, сякаш оправдавате действията на Салватор и намирате, че операциите му не са лишени от целесъобразност.
— Но какво лошо има в това?
— И сте затруднен да определите какво престъпление е извършено. Съдът на църквата — небесният съд — гледа на деянията на Салватор другояче. Позволете ми да ви се притека на помощ и да ви дам съвет.
— Моля — смутено каза прокурорът.
Епископът заговори тихо, като постепенно повишаваше глас, сякаш беше проповедник или обвинител:
— Вие казвате, че постъпките на Салватор не са лишени от целесъобразност? Смятате, че животните и човекът, осакатени от него, са придобили дори някои преимущества, които не са имали дотогава? Какво значи това? Нима творецът е създал хората несъвършени? Нима е необходима някаква намеса на професор Салватор, за да се придаде завършен вид на човешкото тяло?
Прокурорът седеше неподвижен, с наведени очи. Пред лицето на църквата той се оказа в положението на обвиняем. Това беше съвсем неочаквано за него.
— Нима сте забравили какво е казано в свещеното писание, в книгите на Битието, глава първа, стих двадесет и шести: „И рече бог: ще сътворим човека по наш образ и подобие“ — и по-нататък — стих двадесет и седми: „И сътвори бог човека по свой образ и подобие“. И Салватор дръзва да изопачи този образ и подобие, а вие — дори вие! — намирате това за целесъобразно!
— Простете ми, свети отче… — можа само да продума прокурорът.
— Не е ли намерил бог своето творение за прекрасно — вдъхновено продължаваше епископът, — завършено? Вие помните добре всички параграфи на човешките закони, но забравяте параграфите на божиите закони. Спомнете си тогава тридесет и първи стих от същата първа глава на Битието: „И видя бог всичко, което беше създал, и всичко беше хубаво.“ А вашият Салватор смята, че трябва нещо да поправя, да преправя, да осакатява, че хората трябва да бъдат земноводни същества — и вие също намирате всичко това за остроумно и целесъобразно? Нима това не е богохулство? Не е светотатство? Не е кощунство? Или гражданските закони вече не наказват у нас религиозните престъпления? Какво ще стане, ако всички почнат да повтарят след вас: „Да, човек е зле сътворен от бога. Трябва да дадем човека на доктор Салватор, за да го преработи!“ Нима това не е чудовищно посегателство срещу религията?… Бог е намирал за хубаво всичко, което е създал — всички свои творения. А Салватор започва да мести главите на животните, да променя кожата им, да създава наистина нечестиви чудовища, сякаш за да се подиграе над създателя. И вие се затруднявате да намерите в деянията на Салватор елемент на престъпление?