Епископът спря. Той остана доволен от впечатлението, което неговата реч направи на прокурора, замълча за малко и отново заговори тихо, повишавайки постепенно глас:
— Аз казах, че мене повече ме интересува съдбата на Салватор. Но нима мога да се отнеса равнодушно към съдбата на Ихтиандър? Ами че това същество няма дори християнско име, защото Ихтиандър на гръцки не значи нищо друго освен човек-риба. Макар Ихтиандър сам да не е виновен, макар че той е само жертва, то все пак е богу противно, кощунствено създание. Със самото си съществуване той може да смущава мислите, да предизвиква грешни размишления, да изкушава бедните духом, да разколебава слабоверните. Ихтиандър не трябва да съществува! Най-добре ще бъде, ако бог го прибере при себе си, ако този нещастен младеж умре от несъвършенството на своята осакатена природа. — Епископът многозначително погледна прокурора. — Във всеки случай той трябва да бъде обвинен, задържан, лишен от свобода. Та нали и той беше извършил някакви престъпления: ограбваше рибата на рибарите, повреждаше им мрежите и в края на краищата така ги беше изплашил, че нали си спомняте, рибарите захвърлиха риболова и градът остана без риба. Безбожникът Салватор и отвратителното творение на неговите ръце — Ихтиандър — са дръзко предизвикателство към църквата, бога, небето! И църквата няма да прекрати борбата, докато те не бъдат унищожени.
Епископът продължаваше своята обвинителна реч. Прокурорът седеше пред него съкрушен, с наведена глава, без да се опитва да прекъсне този поток от заплашителни думи. Когато най-сетне епископът млъкна, прокурорът стана, приближи се до него и рече с глух глас:
— Като християнин аз ще изповядам своя грях пред вас, за да ми го опростите. А като длъжностно лице ви изказвам благодарност за помощта, която ми оказахте. Сега ми стана ясно престъплението на Салватор. Той ще бъде обвинен и ще понесе наказанието си. Ихтиандър също няма да избегне меча на правосъдието.
ГЕНИАЛНИЯТ БЕЗУМЕЦ
Съдебният процес не сломи доктор Салватор. В затвора той си оставаше спокоен, държеше се самоуверено, със следователите и вещите лица говореше с високомерна снизходителност — като възрастен с деца.
Неговата натура не понасяше бездействието. Той пишеше много и направи няколко блестящи операции в затворническата болница. В числото на пациентите му от затвора беше и жената на тъмничния надзирател. Злокачествен тумор заплашваше живота й. Салватор я спаси в същия момент, когато извиканите на консулт лекари отказаха да й помогнат, заявявайки, че медицината е безсилна в този случай.
Настъпи денят, в който трябваше да се разгледа делото.
Огромната съдебна зала не можеше да побере всички, които искаха да присъствуват на заседанието. Публиката се тълпеше в коридорите, изпълваше площада пред зданието на съда, надничаше през отворените прозорци. Мнозина любопитни се бяха покатерили по дърветата, които растяха пред зданието.
Салватор спокойно зае мястото си на подсъдимата скамейка. Той се държеше с такова достойнство, че хората, които не го познаваха, можеха да го помислят за съдия, а не за обвиняем. Салватор се отказа от защитник. Стотици жадни очи бяха вперени в него. Но малцина можеха да издържат втренчения поглед на Салватор.
Ихтиандър възбуждаше не по-малък интерес, но той не беше в залата.
Напоследък Ихтиандър се чувствуваше зле и почти цялото си време прекарваше във водния резервоар, криейки се от досадните погледи на любопитните. В процеса срещу Салватор Ихтиандър беше само свидетел на обвинението, по-скоро едно от веществените доказателства, както се изразяваше прокурорът.
Делото по обвинението в престъпна дейност на самия Ихтиандър трябваше да се разгледа отделно, след процеса на Салватор. Прокурорът бе принуден да постъпи така, защото епископът бързаше с делото на Салватор, а събирането на улики против Ихтиандър изискваше време.