Чудовището имаше човешко тяло, а на лицето му се виждаха огромни, прилични на старинни джобни часовници очила, блеснали на слънчевата светлина като автомобилни фарове. По кожата му преливаха нежносини сребристи отблясъци, а ръцете му приличаха на жабешки — тъмнозелени, с дълги пръсти и плавателна ципа между тях. Краката му под коленете се намираха във водата. Завършваха ли те с опашки, или бяха обикновени човешки крака — не можа да се разбере. Странното същество държеше в ръка дълга спираловидна раковина.
То протръби още веднъж с тази раковина, изсмя се с весел човешки смях и извика на чист испански език: „По-бърже, Лидинг6, напред!“, потупа с жабешката си ръка лъскавия гръб на делфина и го пришпори с крака. И делфинът, като добър кон, увеличи скоростта си. Ловците неволно възкликнаха.
Необикновеният ездач се обърна. Щом видя хората, той се плъзна с бързината на гущер от гърба на делфина и се скри зад тялото му. Мярна се само зелена ръка, която тупна животното по гърба. Послушният делфин се потопи във водата заедно с чудовището.
Странната двойка направи полукръг във водата и изчезна зад подводната скала…
Цялата тази необикновена езда зае не повече от минута, но зрителите дълго не можаха да се опомнят от изумление.
Ловците се развикаха, разбягаха се по палубата, като се хващаха за главата. Индианците паднаха на колене и заклинаха бога на морето да ги пощади. Един млад мексиканец от страх се покатери на гротмачтата и се разкрещя оттам. Негрите се спуснаха в трюма и се свряха в един ъгъл.
За лов вече не можеше и да се мисли. Педро и Балтазар с голяма мъка въдвориха ред. „Медуза“ вдигна котва и се насочи на север.
НЕСПОЛУКАТА НА ЗУРИТА
Капитанът на „Медуза“ се спусна в каютата си, за да обмисли станалото.
— Просто да полудее човек! — каза си Зурита, като изля на главата си кана с топла вода. — Морското чудовище говори на най-чисто кастилско наречие! Какво е това? Дяволска работа ли? Безумие ли? Но как може цялата команда едновременно да обезумее? Дори един и същи сън не може да се присъни на двама души едновременно. А ние всички видяхме „морския дявол“. За това спор няма. Значи, той все пак съществува, колкото и невероятно да е. — Зурита отново обля главата си и надникна през илюминатора, за да се освежи.
— Както и да е — продължаваше той малко поуспокоен, — но това чудовищно същество е надарено с човешки разум и може да извършва разумни постъпки. То, изглежда, се чувствува еднакво добре и във водата, и на повърхността. И може да говори испански. Значи възможно е да се влезе в разговор с него. Ами какво би било, ако… Какво би било, ако човек рече да хване чудовището, да го опитоми и да го застави да лови бисери! Тази способна да живее във водата жаба сама може да замени цяла дружина ловци. И колко изгодно би било това! Тъй или иначе, полага се на всеки ловец да се дава четвъртината от неговия лов. А тази жаба няма да струва нищо. Ами че така за съвсем кратко време могат да се спечелят стотици хиляди, милиони пезети!
Зурита потъна в мечти. Досега той се надяваше да забогатее, като търси бисерни миди там, дето никой не ловува. Персийският залив, западният бряг на Цейлон, Червеното море, австралийските води — всички тези богати с бисерни миди места се намират далеч и хората отдавна търсят там бисери. Да иде в Мексиканския или Калифорнийския залив, към островите Тома и Маргарита? Да отплува към бреговете на Венецуела, където се добиват най-хубавите американски бисери, Зурита не можеше. Неговата шхуна беше прекалено стара за това, пък и ловците му бяха недостатъчно — с една дума, работата трябваше да се разгърне на широка нога. А Зурита нямаше достатъчно пари. Затова си и стоеше край бреговете на Аржентина. Но сега! Сега той би могъл да забогатее за една година, само да успее да залови „морския дявол“.
Ще стане най-богатият човек в Аржентина, дори може би и в Америка. Парите ще му отворят път към властта. Името Педро Зурита ще бъде в устата на всички. Но трябва да бъде много предпазлив. И преди всичко — да запази това в тайна.
Зурита се изкачи на палубата, събра целия екипаж, включително и готвача, и рече:
— Знаете ли какво стана с онези, които разпространяваха слуховете за „морския дявол“!? Полицията ги арестува и те седят в затвора. Длъжен съм да ви предупредя, че същото ще се случи и с всеки от вас, който се изпусне да каже, дори и дума за това, че е видял „морския дявол“. Ще ви тикнат в затвора и там ще си изгниете. Ясно ли ви е? Затова ако ви е мил животът, никому ни дума за „дявола“!