— Какво е вашето общо заключение? — попита председателят.
Професор Шейн, който сам се ползуваше с голяма известност като учен и хирург, отговори откровено:
— Признавам, че нищо не разбирам от всичко това. Мога да кажа със сигурност обаче, че онова, което е правил професор Салватор, е по силите само на един гений. Салватор вероятно е решил, че в изкуството си на хирург е достигнал такова съвършенство, което му позволява да разглобява, сглобява и приспособява тялото на животното и човека по свое желание. И макар че той в действителност е осъществявал блестящо всичко това, все пак неговата смелост и широта на замислите граничат с… безумие.
Салватор се усмихна презрително.
Той не знаеше, че експертите бяха решили да облекчат участта му и да поставят въпроса за неговата невменяемост, за да имат възможност да заменят затворническия му режим с болничен.
— Аз не твърдя, че той е безумен — продължи експертът, като забеляза усмивката на Салватор, — но във всеки случай според нас обвиняемият трябва да бъде настанен в санаториум за душевно болни и да бъде подложен на продължително наблюдение от страна на лекари и психиатри.
— Въпросът за невменяемостта на подсъдимия не е повдиган в съда. Съдът ще обсъди това ново обстоятелство — каза председателят. — Професор Салватор, желаете ли да дадете разяснение по някои въпроси на експертите и прокурора?
— Да — отговори Салватор. — Ще дам обяснения. Но нека това бъде счетено едновременно и като моя последна дума.
ДУМАТА НА ПОДСЪДИМИЯ
Салватор стана спокойно и огледа залата на съда, сякаш търсеше някого. Между зрителите той забеляза Балтазар, Кристо и Зурита. На първия ред седеше епископът. Салватор задържа малко погледа си върху него. На лицето му се мярна едва забележима усмивка. След това отново почна да търси някого с очи, като оглеждаше внимателно цялата зала.
— Аз не намирам в залата потърпевшия — каза най-после Салватор.
— Потърпевшият съм аз — извика ненадейно Балтазар, като скочи от мястото си.
Кристо дръпна брат си за ръкава и го накара да седне.
— За какъв потърпевш говорите? — попита председателят на съда. — Ако имате предвид осакатените от вас животни, то съдът не счете за нужно да ги показва тук. Но Ихтиандър, човекът-амфибия, се намира в зданието на съда.
— Аз имам предвид господа-бога — спокойно и сериозно отвърна Салватор.
Като чу отговора му, председателят в недоумение се отпусна върху облегалото на креслото си: „Наистина ли Салватор е луд? Или е решил да се прави на луд, за да избегне затвора?“
— Какво искате да кажете? — попита председателят.
— Мисля, че това трябва да е ясно на съда — отговори Салватор. — Кой е главният и единствен потърпевш в това дело? Разбира се, само господ-бог. По мнението на съда аз подронвам с дейността си авторитета му, като се намесвам в неговата област. Той бил доволен от творенията си, но изведнаж идва някакъв си доктор и казва: „Това е направено лошо. Това трябва да се поправи!“ И започва да прекроява божието творение, както си ще.