А как използуваме неизчерпаемите богатства на океаните? Ловим риба — бих казал, прибираме улов само от най-горния слой на океана, като оставяме съвсем неизползувани неговите глъбини. Събираме сюнгери, корали, бисери, водорасли — и нищо повече. Ние извършваме под водата някои и други работи: поставяме опори за мостове и язовирни стени, издигаме потънали кораби — но само толкова! Пък и това правим с много труд, с голям риск и нерядко — с човешки жертви. Нещастният сухоземен жител, който още във втората минута вече загива под водата! Какво може да върши той тук? Друго би било, ако човек можеше да живее и да работи под водата и без скафандър, без кислородни апарати. Колко съкровища би открил! Ето например Ихтиандър. Той ми е казвал… Но аз се страхувам да дразня демона на човешката алчност. Ихтиандър ми е донасял от дъното образци от редки метали и минерали. О, не се вълнувайте, той ми е носил съвсем малки образци; но техните залежи в океана могат да бъдат огромни!
А потъналите съкровища?
Спомнете си например океанския параход „Лузитания“. През пролетта на 1916 година той беше потопен от немците край бреговете на Ирландия. Освен скъпоценностите на хиляда и петстотин загинали пасажери на „Лузитания“ се намираха златни монети на стойност сто и петдесет милиона долара, както и златни слитъци на стойност петдесет милиона долара. (В залата се чуха възклицания.) Освен това на „Лузитания“ се съхраняваха две ковчежета с брилянти, които трябваше да бъдат отнесени в Амстердам. Между брилянтите беше и един от най-красивите в света — „Халиф“, — който струваше много милиони. Разбира се, дори човек като Ихтиандър не би могъл да се спусне на голяма дълбочина — за тази цел би трябвало да се създаде човек (негодуващо възклицание от страна на прокурора), който да може да издържа на високо налягане, както дълбоководните риби. Впрочем аз и в това не намирам нищо невъзможно. Но не може всичко наведнаж.
— Изглежда, че вие си приписвате качества на всемогъщо божество? — забеляза прокурорът.
Салватор не обърна внимание на тази забележка и продължи:
— Ако човек би могъл да живее и във водата, овладяването на океана, овладяването на неговите дълбочини би тръгнало с гигантски крачки напред. Морето би престанало да бъде за нас страшна стихия, изискваща човешки жертви. Нямаше да ни се случва тогава да оплакваме удавници.
Всички присъствуващи в залата сякаш виждаха завоювания от човечеството подводен свят. Какви изгоди обещаваше покоряването на океана! Дори председателят на съда не можа да се сдържи и попита:
— Но защо тогава не публикувахте резултатите от своите опити?
— Не бързах да попадна на подсъдимата скамейка — отговори с усмивка Салватор — и освен това се страхувах, че моето откритие ще донесе повече вреда, отколкото полза, в условията на нашия обществен строй. Около Ихтиандър вече бе започнала борба. Кой ме оклевети, за да ми отмъсти? Ето този Зурита, който ми беше откраднал Ихтиандър. А току-виж, генерали и адмирали биха взели от него Ихтиандър, за да накарат човека-амфибия да потопява военни кораби. Не, аз не можех да направя общо достояние нито Ихтиандър, нито „ихтиандрите“ в една страна, където съперничеството и алчността превръщат най-големите открития в зло и увеличават размера на човешките страдания. Аз мислех за…
Салватор замълча, след това продължи с рязко променен тон:
— Впрочем няма да говоря за това. Иначе ще ме сметнат за луд — и Салватор усмихнато погледна експерта. — Не, аз се отказвам от честта да бъда луд, макар и гениален. Не съм луд, нито съм маниак. Нима не осъществих това, което исках? Вие видяхте всички мои дела със собствените си очи. Ако намирате действията ми за престъпни, съдете ме с всичката строгост на закона. Аз не моля за снизхождение.
В ЗАТВОРА
Вещите лица, които освидетелствуваха Ихтиандър, трябваше да обърнат внимание не само върху физическите качества на на младежа, но и върху състоянието на умствените му способности.
— Коя година сме сега? Кой месец? Коя дата? Кой ден на на седмицата? — питаха те.
Ихтиандър обаче отговаряше:
— Не зная.
Беше му трудно да отговори на най-обикновените въпроси. Не можеше обаче да се нарече ненормален. Той не знаеше много неща поради особените условия, в които живееше и се възпитаваше. Оставаше си едно голямо дете. И експертите дойдоха до заключението: „Ихтиандър е недееспособен“. Това го освобождаваше от съдебна отговорност. Съдът прекрати делото по обвинението на Ихтиандър и го постави под запрещение. Двама души изразиха желание да бъдат настойници на Ихтиандър: Зурита и Балтазар.