— Моите учени приятели — усмихнато каза Салватор, — струва ми се, успяха да издействуват да бъда настанен в санаториум като ненормален.
— Затворническият санаториум все пак си е затвор — възрази надзирателят, — дори нещо по-лошо: вместо разбойници там ще ви заобикалят луди. Салватор всред луди! Не, не, това не бива да стане!
Надзирателят понижи гласа си до шепот и продължи:
— Обмислил съм всичко. Аз не случайно изпратих семейството си в планината. Ще уредя бягството ви и сам ще избягам. Нуждата ме доведе дотук, но аз ненавиждам тази работа. Мене няма да ме намерят, а вие… вие ще напуснете тази проклета страна, където се разпореждат попове и търговци. И ето какво още исках да ви кажа — продължи той след известно колебание. — Издавам служебна тайна, държавна тайна…
— Можете да не я издадете — прекъсна го Салватор.
— Да, но… аз самият не мога… преди всичко не мога да изпълня получената ужасна заповед. Съвестта ще ме гризе цял живот. А ако издам тази тайна, съвестта няма да ме гризе. Вие направихте толкова много за мен, а те… Аз не съм задължен с нищо на началството си, което освен това ме тласка към престъпление.
— Нима? — кратко попита Салватор.
— Да, разбрах, че няма да дадат Ихтиандър нито на Балтазар, нито на настойника му Зурита, въпреки че Зурита вече има документ. Независимо от щедрите му подкупи Зурита няма да го получи, защото… са решили да убият Ихтиандър.
Салватор леко потрепна.
— Така ли? Продължавайте!
— Да, да убият Ихтиандър. Началството настояваше за това епископът, макар че той нито веднъж не произнесе думите „да се убие“. Дадоха ми отрова, струва ми се, цианкалий. Тази нощ трябва да разтворя отровата във водата на Ихтиандровия резервоар. Тъмничният лекар е подкупен. Той ще установи, че Ихтиандър е починал вследствие направената от вас операция, която го е превърнала в амфибия. Ако не изпълня заповедта, ще постъпят с мен много жестоко. А пък аз имам семейство… После ще убият и мен и никой няма да узнае за това. Аз съм напълно в техни ръце. В миналото извърших едно престъпление… съвсем малко, почти случайно. Тъй или иначе, решил съм да бягам и съм подготвил вече всичко за бягството си. Но не мога и не искам да убивам Ихтиандър. Да спася и двама ви в такъв кратък срок е трудно, почти невъзможно. Но да спася само вас, мога. Обмислил съм всичко. Мъчно ми е за Ихтиандър, но вашият живот е по-необходим. С изкуството си вие ще създадете друг Ихтиандър, но никой на света не може да създаде друг такъв Салватор.
Салватор се приближи до надзирателя, стисна му ръката и каза:
— Благодаря ви, но не мога да приема от вас подобна жертва. Могат да ви хванат и да ви съдят.
— Не е никаква жертва. Обмислил съм всичко.
— Почакайте. Не мога да приема за себе си тази жертва. Но ако спасите Ихтиандър, вие ще направите за мен нещо повече, отколкото ако освободите мен. Аз съм здрав, силен, ще намеря навсякъде приятели, които ще ми помогнат да се измъкна на свобода. А Ихтиандър трябва да се освободи веднага.
— Приемам това като ваша заповед — каза надзирателят.
Когато той излезе, Салватор се усмихна и продума:
— Така е по-добре. Нека ябълката на раздора не се падне никому.
Докторът се разходи из килията, пошепна тихичко: „Горкото момче“, приближи се до масата, написа нещо, а после отиде до вратата и почука.
— Извикайте при мене надзирателя.
Когато той се яви, Салватор му каза:
— Имам още една молба. Ще можете ли да ми уредите среща с Ихтиандър — една последна среща!
— Нищо по-лесно от това. Няма никого от началниците и целият затвор е на наше разположение.
— Отлично. Да, и още една молба.
— Напълно съм на вашите услуги.
— Освобождавайки Ихтиандър, правите за мене извънредно много.
— Но вие, професоре, ми направихте такава добрина…
— Да допуснем, че сме квит — прекъсна го Салватор. — Но аз искам и мога да помогна на вашето семейство. Вземете тази бележка. На нея има само един адрес с буквата — „С“ — Салватор. Идете на този адрес. Той е най-верен човек. Ако се наложи да се скриете за известно време, ако се нуждаете от пари…
— Но…
— Никакво „но“! Заведете ме по-скоро при Ихтиандър.
Ихтиандър се изненада, когато в килията му влезе Салватор. Младежът никога досега не го беше виждал толкова тъжен!
— Ихтиандър, сине мой — каза Салватор. — Ще се наложи да се разделим с тебе по-бързо, отколкото мислех, и при това за дълго може би. Твоята съдба ме безпокоеше. Заобиколен си от хиляди опасности… Ако останеш тук, можеш да загинеш, а в най-добрия случай ще се окажеш в плен на Зурита или на друг такъв хищник.