В лицето на Армаи Вилбуа ще намериш втори баща. А ти ще бъдеш негов незаменим помощник в научните му работи по океанография. Ти знаеш за океана и неговите обитатели толкова, колкото десетина професори — усмихна се Салватор. — Тези чудаци експертите те разпитваха по време на следствието по шаблон — кой ден сме днес, кой месец, кое число и ти не можа да им отговориш само за това, защото тези неща не представляват никакъв интерес за тебе. Ако бяха те попитали например за подводните течения, за температурите на водата, за солеността на морската вода в залива Ла Плата и неговите околности, от твоите отговори можеше да се състави цял научен том. А колко повече ще можеш да научиш — и после да съобщиш знанията си на хората, — ако твоите подводни екскурзии бъдат ръководени от такъв опитен и голям учен като Арман Вилбуа. Уверен съм, че вие двамата ще създадете такъв труд по океанография, който ще открие нова епоха в развитието на тази наука, ще прогърми по света. И твоето име ще стои редом с името на Арман Вилбуа — аз го познавам, той сам ще настои за това. Ти ще служиш на науката и следователно на цялото човечество.
Ако пък останеш тук, ще те накарат да служиш на низките интереси на неуки и користолюбиви хора. Уверен съм, че в чистите, прозрачни води на атола и в семейството на Арман Вилбуа ти ще намериш тихо пристанище и ще бъдеш щастлив. Още един съвет. Щом се озовеш в океана — а това може да стане дори още тази нощ, — плувай незабавно към къщи, през подводния тунел (у нас сега е само верният Джим), вземи навигационните инструменти, ножа и прочие, намери Лидинг и тръгвай на път още преди слънцето да се издигне над океана.
— Сбогом, Ихтиандър! Не, довиждане!
И за пръв път в живота си Салватор прегърна и целуна силно Ихтиандър. После се усмихна, потупа младежа по рамото и каза:
— Такъв юнак няма да пропадне! — И излезе бързо от килията.
БЯГСТВОТО
Олсен току-що се бе върнал от фабриката за копчета и бе седнал да обядва. Някой почука на вратата.
— Кой е? — извика Олсен, недоволен, че го безпокоят. Вратата се отвори и в стаята влезе Гутиере.
— Гутиере! Ти? Откъде? — извика смаяният и зарадван Олсен и скочи от стола си.
— Здравей, Олсен — каза Гутиере. — Не прекъсвай обеда си!
Тя се подпря на вратата и внезапно заяви:
— Не мога да живея повече с мъжа си и с неговата майка. Зурита… той си позволи да ме удари. Избягах от него. Завинаги, Олсен.
Тази новина накара Олсен да прекъсне обяда си.
— Виж ти изненада! — извика той. — Сядай! Едва се държиш на краката си. Но как така? Нали казваше: „Онова, което бог е съединил, човек не може да раздели!“ Да не ти напомням за това ли? Толкова по-добре. Радвам се. При баща си ли се върна?
— Баща ми не знае нищо. Зурита би ме намерил при него и би ме върнал в дома си. Отидох при една приятелка.
— И… какво ще правиш по-нататък?
— Ще постъпя на работа в завода. Дойдох да те помоля, Олсен, да ми намериш работа в завода… все едно каква.
Олсен загрижено поклати глава:
— В момента е много трудно. Въпреки това, разбира се, ще се опитам. — После помисли малко и попита: — А как ще се отнесе към това твоят мъж?
— Не искам и да го зная.
— Но затова пък той ще поиска да узнае къде е жена му — с усмивка каза Олсен. — Не забравяй, че живееш в Аржентина. Зурита ще те намери и тогава… Ти сама знаеш, че той няма да те остави на мира. Законът и общественото мнение са на негова страна.
Гутиере се позамисли, после каза решително:
— Е, добре тогава. В такъв случай ще замина за Канада, за Аляска…
— За Гренландия, за Северния полюс! — и вече по-сериозно Олсен добави: — Ще обмислим заедно всичко това. За теб е опасно да оставаш тук. Самият аз отдавна се каня да се измъкна. И защо ли дойдох в Латинска Америка? Тук все още попският дух е твърде силен. Жалко, че не можахме на времето да избягаме. Но Зурита успя да те отвлече и нашите билети, и парите ни пропаднаха. Сега вероятно и ти като мене нямаш пари за параходен билет до Европа. Но няма и защо да ходим направо в Европа. Ако ние — аз казвам „ние“, защото няма да те оставя сама, докато не се озовеш на безопасно място, — ако ние стигнем поне до съседния Парагвай или още по-добре до Бразилия, Зурита там по-трудно ще те намери и ние ще имаме време да се подготвим за прехвърляне в Съединените щати или пък в Европа… Знаеш ли, че доктор Салватор е в затвора заедно с Ихтиандър?