„Всъщност никой няма и да им повярва: всичко това твърде много прилича на приказка“ — помисли си Зурита и като извика в каютата си Балтазар, посвети единствено него в своя план.
Балтазар изслуша внимателно господаря си, помълча малко и каза:
— Да, така е, „Морският дявол“ струва колкото стотици ловци. Добре е да имаш на служба „дявола“. Но как да се улови?
— С мрежа — отговори Зурита.
— Той ще разреже мрежата, както разпра корема на акулата
— Можем да поръчаме метална мрежа.
— А кой ще иде да го лови? Само да споменеш думата „дявол“ пред нашите ловци, и коленете им се разтреперват от страх. И за торба злато няма да се съгласят.
— А ти, Балтазар?
Индианецът сви рамене:
— Аз още никога не съм ходил на лов за „морски дяволи“. Да го издебне човек навярно няма да е лесно, а да го убие, в случай че е от плът и кръв, не е трудно. Но на вас ви трябва жив „дявол“.
— Ти не се ли страхуваш от него, Балтазар? Какво мислиш за „морския дявол“?
— Какво мога да мисля за ягуара, който лети над морето, или за акулата, която се катери по дърветата? Непознатият звяр е винаги по-страшен. Но аз обичам да ходя на лов за страшни зверове.
— Ще те възнаградя богато! — Зурита стисна ръката на Балтазар и доразви пред него своя план. — Колкото по-малко хора участвуват в тази работа, толкова по-добре. Ти поговори с всички арауканци. Те са храбри и съобразителни. Избери пет-шест души, не повече. Ако нашите не се съгласят, намери другаде. „Дяволът“ се придържа към бреговете. Преди всичко трябва да се проследи къде е леговището му. Тогава лесно ще го хванем с мрежата.
Зурита и Балтазар бързо се заловиха за работа. По поръчка на Зурита беше изработена телена мрежа, която напомняше голяма бъчва с отворено дъно. Отвътре Зурита обтегна тънки конопени мрежи, за да се заплете в тях „дяволът“ като в паяжина. Уредиха си сметките с ловците и ги освободиха. От екипажа на „Медуза“ Балтазар успя да придума само двама индианци от племето араукан да участвуват в улавянето на „дявола“. Други трима успя да привлече в Буенос Айрес.
Решиха да започнат проследяването на „дявола“ в същия залив, където екипажът на „Медуза“ го беше видял за първи път. За да не събудят подозрение у „дявола“, шхуната хвърли котва на няколко километра от малкия залив. От време на време Зурита и спътниците му се занимаваха с риболов, като че ли именно това беше целта на плаването им. В същото време трима от тях поред зорко следяха какво става във водите на залива, скрити зад камъните на брега.
Втора седмица вече изтичаше, а „дяволът“ не се мяркаше никакъв.
Балтазар бе завързал познанство с крайбрежните жители, фермери индианци, продаваше им евтино риба и като разговаряше с тях за различни неща, незабелязано отваряше дума за „морския дявол“. От тези разговори старият индианец разбра, че правилно са избрали мястото на лова. Мнозина от индианците, които живееха близо до залива, бяха чували звука от рог и бяха виждали стъпки по пясъка. Те уверяваха, че петата на „дявола“ е човешка, но пръстите му са доста удължени. Понякога индианците бяха забелязвали на пясъка отпечатък от гръб — той бе лежал на брега.
„Дяволът“ не причиняваше зло на крайбрежните жители и те бяха престанали да обръщат внимание на следите, които той оставяше от време на време, за да напомни за себе си. Но самия „дявол“ никой не беше виждал.
„Медуза“ престоя в залива две седмици, като привидно се занимаваше с риболов. Две недели Зурита, Балтазар и наетите индианци не сваляха очи от повърхността на океана, но „морският дявол“ не се появяваше. Зурита почна да се безспокои. Той беше нетърпелив и освен това — скъперник. Всеки ден му струваше пари, а този „дявол“ ги принуждаваше да чакат. Педро почна вече да се съмнява. Ако „дяволът“ е свръхестествено същество, няма да могат да го хванат с никакви мрежи. Пък е и опасно да си имаш работа с такъв дявол — Зурита беше суеверен. Дали да не покани за всеки случай на „Медуза“ свещеник с кръст и светите дарове? Нови разходи! А може би „морският дявол“ съвсем не е дявол, а някакъв шегобиец, добър плувец, който се е нагласил като дявол, за да плаши хората? А делфинът? Но той, като всяко друго животно, може да се опитоми и дресира. Дали да не зареже цялата тая работа?
Зурита обеща награда на този, който пръв забележи „дявола“, и реши да почака още няколко дни.