— Ихтиандър ли! Намери ли се? Защо е в затвора? Мога ли да го видя? — обсипа Гутиере с въпроси приятеля си.
— Да, Ихтиандър е в затвора и може пак да стане роб на Зурита. Имаше един скалъпен процес, едно скалъпено обвинение срещу Салватор и Ихтиандър.
— Това е ужасно! И невъзможно ли е да бъде спасен?
— През цялото време се опитвах да направя това, но напразно. Неочакван наш съюзник се оказа обаче самият надзирател в затвора. Тази нощ трябва да освободим Ихтиандър. Току-що получих две кратки бележки: едната от Салватор, другата от надзирателя на затвора.
— Искам да видя Ихтиандър! — каза Гутиере. — Мога ли да дойда с тебе?
Олсен се замисли.
— Смятам, че не — отговори той. — И за теб е по-добре да не виждаш Ихтиандър.
— Но защо?
— Защото Ихтиандър е болен. Като човек — болен, но като риба — здрав.
— Не разбирам.
— Ихтиандър не може повече да диша въздух. Какво ще стане, ако те види отново? За него това ще бъде извънредно тежко, а може би — и за тебе. Ихтиандър ще иска да се среща с теб, а животът на сушата ще го погуби окончателно.
Гутиере наведе глава.
— Да, струва ми се, че си прав… — каза тя, като размисли.
— Между него и всички останали хора се изправи непреодолима преграда — океанът. Ихтиандър е обречен. От днес нататък водата става негова родна и единствена стихия.
— Но как ще живее той там? Сам в безбрежния океан — единствен човек сред рибите и морските чудовища?
— Той беше щастлив в своя подводен свят, докато…
Гутиере се изчерви.
— Сега, разбира се, той няма да бъде толкова щастлив колкото по-рано…
— Стига, Олсен! — натъжено каза Гутиере.
— Времето лекува всичко. Възможно е дори да си възвърне изгубеното душевно равновесие. Така ще си и живее — сред рибите и морските чудовища. И ако някоя акула не го изяде преждевременно, ще доживее до дълбока старост, до бели коси… А смъртта? Смъртта навсякъде е еднаква.
Вечерният здрач се сгъстяваше и в стаята бе съвсем притъмняло.
— Време е обаче да тръгвам вече — каза Олсен и стана. Изправи се и Гутиере.
— Но аз мога поне отдалеч да го видя, нали? — попита тя.
— Разбира се, ако не издадеш присъствието си.
— Добре, обещавам ти.
Беше вече съвсем тъмно, когато Олсен, облечен като водоносач, влезе с една кола в двора на затвора откъм Коронел Диас. Пазачът му подвикна:
— Къде отиваш?
— Карам вода за „морския дявол“ — отговори Олсен, както го беше научил тъмничният надзирател.
Всички пазачи знаеха, че в затвора се намира необикновен арестант — „морският дявол“, който седи в резервоар, пълен с морска вода, тъй като не понася сладката. От време на време докарваха с кола голяма бъчва с морска вода и сменяха съдържанието на резервоара.
Олсен се приближи към зданието на затвора, зави зад ъгъла, където се намираше кухнята и вратата на затвора, през която влизаха служителите. Надзирателят вече бе приготвил всичко. Пазачите, които обикновено стояха на входа и в коридора, бяха отстранени под различни претексти. Придружен от надзирателя, Ихтиандър свободно излезе от затвора.
— Хайде, скачай по-бързо в бъчвата! — каза надзирателят.
Ихтиандър не ги накара да чакат.
— Карай!
Олсен тръсна поводите, излезе от двора на затвора и спокойно подкара коня по авеню д’Алвар, покрай гарата Ритеро и сточната гара. На известно разстояние зад него се мяркаше сянката на една жена.
Беше вече тъмна нощ, когато Олсен излезе вън от града. Пътят минаваше покрай морето. Вятърът се усилваше. Към брега прииждаха вълни и се разбиваха с грохот от камъните.
Олсен се озърна. По пътя не се виждаше никой. Само в далечината светеха фаровете на автомобил, който приближаваше бързо към тях. „Нека отмине“. Клаксонът изсвири, обля ги ослепителна светлина и автомобилът изчезна по посока на града.
— Време е! — Олсен се обърна и направи знак на Гутиере да се скрие зад камъните. После почука по бъчвата и извика: — Пристигнахме! Излизай!
От бъчвата се показа глава. Ихтиандър се огледа на всички страни, излезе бързо от бъчвата и скочи на земята.
— Благодаря, Олсен! — каза младежът и стисна силно с мократа си ръка десницата на великана.
Ихтиандър дишаше често като в астматичен пристъп.
— Няма за какво. Сбогом! Бъди внимателен! Не се приближавай много до брега. Пази се от хора, за да не те хванат пак.