Той беше смел, настойчив и упорит. Ненапразно в жилите на Педро Зурита течеше кръвта на испанските завоеватели. Пък и имаше за какво да се бори!
Оказа се, че „морският дявол“ не е свръхестествено, всемогъщо същество. Той явно бе направен от плът и кръв, както казваше Балтазар. Значи, човек можеше да го улови, да го върже на верижка и да го застави да вади от дъното на океана богатства за Зурита. Балтазар ще го намери; ако ще би самият бог на морето Нептун със своя тризъбец да застане в защита на „морския дявол“!
ДОКТОР САЛВАТОР
Зурита започна да привежда в изпълнение заплахата си. Той издигна по дъното на залива много телени заграждения, опъна във всички посоки мрежи, постави капани. Но негови жертви засега бяха само рибите — „морският дявол“ сякаш бе потънал в земята. Той не се показа повече и с нищо не напомняше за себе си. Напразно опитоменият делфин се появяваше всеки ден в залива, гмуркаше се и подсвиркваше, сякаш канеше своя тайнствен приятел да се разходят. Приятелят му не се показваше и делфинът изведнаж подсвирна сърдито за последен път и отплува в открито море. Времето се развали. Източният вятър разлюля гладката шир на океана. Водите на залива се размътиха от пясъка, който се вдигаше от дъното. Разпенените гребени на вълните скриваха дъното. Никой не можеше да види какво става под водата.
Часове наред Зурита можеше да стои на брега и да гледа веригите от огромни вълни. Те прииждаха една след друга, сгромолясваха се като шумни водопади, а долните слоеве вода със съскане заливаха мокрия пясък, търкаляха камъчета и черупки и допълзяваха до краката на Зурита.
— Не, така не може — казваше Зурита. — Трябва да се измисли нещо друго. „Дяволът“ живее на дъното на морето и не желае да напусне убежището си. Значи, за да го хванем, трябва ние да отидем при него — да се спуснем на дъното. Това е ясно!
И като се обърна към Балтазар, който майстореше нов, сложен капан, Зурита рече:
— Тръгвай веднага за Буенос Айрес и донеси оттам два водолазни костюма с кислородни резервоари. Обикновеният водолазен костюм с маркуч за сгъстения въздух няма да върши работа. „Дяволът“ може да пререже маркуча. Освен това ще ни се наложи може би да направим едно малко подводно пътешествие. Не забравяй да вземеш и електрически фенери.
— Искате да отидете на гости у „дявола“ ли? — попита Балтазар.
— Разбира се, но с тебе, старче!
Балтазар кимна с глава и се отправи на път. Той донесе не само водолазни костюми и фенери, но и два дълги, особено изкривени бронзови ножа.
— Сега вече не могат да правят такива — рече той. — Това са старинни араукански ножове, с които моите прадеди някога разпаряли коремите на белите — на вашите прадеди, с извинение!
Тази историческа справка не се хареса на Зурита, но ножовете той одобри.
— Ти си много предвидлив, Балтазар!
На следния ден призори, въпреки силното вълнение, Зурита и Балтазар навлякоха водолазните костюми и се спуснаха на морското дъно. Те оправиха трудно опънатите пред входа на подводната пещера мрежи и се промъкнаха в тесния проход. Заобикаляше ги пълен мрак. Водолазите стъпиха на крака, извадиха ножовете си и запалиха фенерите. Изплашените от светлината дребни рибки се пръснаха, а после доплуваха до фенера и се завъртяха в синкавия му лъч като рой насекоми.
Зурита ги пропъди с ръка: блясъкът на люспите им го заслепяваше. Пещерата беше доста голяма: висока не по-малко от четири метра и широка пет-шест метра. Водолазите огледаха ъглите. Пещерата беше празна и необитаема. Само ята от дребни рибки, изглежда, търсеха тук закрила от морското вълнение и хищниците.
Зурита и Балтазар се придвижиха напред, като стъпваха предпазливо. Пещерата постепенно се стесняваше. Изведнаж Зурита се спря изумен. Лъчът на фенерчето освети дебела желязна решетка, която преграждаше пътя им. Зурита не вярваше на очите си. Той хвана с ръка железните пръчки и почна да ги дърпа, опитвайки се да отвори желязната преграда. Но решетката не се поддаваше. Зурита я освети с фенерчето и се убеди, че тя е здраво зазидана в гладките стени на пещерата и има панти и вътрешна ключалка. Това беше нова загадка.
„Морският дявол“ трябва да бе не само разумно, но и изключително надарено същество. Той е съумял да опитоми делфина, позната му е обработката на металите. Най-после можал е да направи на дъното на морето здрава желязна преграда, която охранява жилището му. Но това е невероятно! Та той не е могъл да кове желязото под водата! Значи той не живее във водата или най-малко излиза за продължително време на сушата.