— Карайте!
Колата тръгна. Престо подаде портокаловите цветчета на Елен.
— Закичете се на гърдите. А това гроздче — на косата. Така. Ето вече една годеница.
Елен се изчерви, неволно извади от чантичката огледалце и се погледна в него. С бялата си рокля, с белия фльор д’оранж тя наистина приличаше на годеница.
— Липсва само було! — забеляза Престо, залюбуван.
— Я гледай ти, сват! — каза Елен, като се намръщи. — За кого ме сватосвате?
Престо я погледна право в очите, помълча, наведе глава и отговори тихо и сериозно:
— За себе си!
Елен побледня и сведе очи.
— Вашите шеги отиват твърде далече, мистър — сурово възрази тя.
— Това не са шеги — продължи Престо тихо и сериозно. — Мис Елен! Помните ли какво ви казах, когато се съгласихте да играете ролята на героинята? „Вашата съдба сега е свързана с моята съдба.“ Защо да не направим тази връзка още поздрава? По-добра жена от вас аз няма да намеря никъде.
Това беше така неочаквано, че Елен, полегнала на облегалката, изглеждаше в безсъзнание. Очите й бяха затворени, а лицето й още повече побледняло. После устните й затрепераха и тя, без да вдига очи, прошепна:
— Аз не мога да бъда ваша жена, мистър Престо!
— Защо?
— Защото… Защото вие сте знаменит артист, милионер, а аз проста и бедна девойка. Бедните девойки си имат свое самолюбие, мистър.
— Аз знаменит артист? Аз милионер? — възкликна Престо и като понижи отново глас, продължи: — Да, аз бях знаменит артист в своето предишно съществование. Но сега съм също такъв начинаещ, никому неизвестен артист, каквато сте и вие. Да, аз бях милионер. Но сега съм също такъв бедняк, каквато сте и вие. Известно ли ви е, че даже и вилата, в която ние живеем, е заложена и нас могат да ни изселят на улицата, ако аз не си изплатя дълга в срок? Както виждате, сега ние струваме еднакво. Вие даже струвате повече от мене. Защото такава девойка като вас може да разчита на най-добра партия.
— Аз никога не съм гледала на брака като на изгодна сделка — разпалено възрази тя. — Не се боя от нуждата и от грижите.
— Тогава какво? Не ви се харесвам? Не ме обичате?
— Вие обичате друга — отклони Елен прекия отговор.
— Намеквате за мис Люкс? — попита Престо. — Наистина бях се увлякъл по нейната красота. Но когато я опознах по-отблизо като човек, аз се убедих, че ние с нея сме съвършено различни хора… При последната ни делова среща сам бях поразен от това, че нейното обаяние е изчезнало за мене. И тогава именно разбрах причината за това: вие бяхте влезли в моя живот.
Руменината се връщаше по страните на Елен.
— Защо именно сега ми правите предложение? Това е така внезапно и като че ли несвоевременно, като се вземе под внимание…
— Да, моментът може да изглежда неподходящ. Но именно такъв момент е най-доброто изпитание за искреността и силата на чувствата… Вие знаете трагедията на знаменитите и богатите хора. Тази трагедия се състои в това, че те никога не са уверени по любов ли им дават ръката и сърцето си, или заради славата и парите. Истински обича само онзи, който няма да се откаже от любимия и в тежко време, пред лицето на нуждата и жестоката борба за живот, както това е показано в моя филм. Бъдете такава героиня не само на екрана, но и в живота! Това ще ми даде нови сили за борба — заключи той с искрено чувство и внимателно сложи ръката си върху ръката на Елен, с вълнение очаквайки нейния отговор.
Тя въздъхна дълбоко, помълча и най-после отговори:
— Нито в щастие, нито в нещастие няма да ви оставя, Престо… Само ако ме обичате.
— А вие? Обичате ли ме вие?
— Аз ви обикнах още там, на брега на Изумрудното езеро. Обикнах ви още преди да узная, че вие сте Антонио Престо.
Престо целуна ръката й и извика:
— Джефри! В киностудиото! С пълна скорост! И без друго, струва ми се, закъсняхме.
СТАТИСТИТЕ НА АВАНСЦЕНАТА
— Да минем най-напред в канцеларията при вуйчо ви — каза Престо.
Бари беше много учуден, когато видя влизащите в кабинета му Престо и Елен, окичена с фльор д’оранж.
— Мистър Бари! — възкликна Тонио, като се ръкуваше със старика. — Дойдох да ви съобщя за нашия годеж. Надявам се, вие като опекун на мис Елен и най-близък неин роднина няма да имате нищо против нашия брак?
Бари искаше да отговори нещо, но се задави от вълнение. Като се покашля, той каза:
— Поздравявам ви. Много се радвам. Но много е неочаквано всичко това!
— За родителите и опекуните това често се случва неочаквано — през смях отговори Престо и крепко стисна ръката на стария педагог. — А сега — продължи той — ще ви помоля ето за какво. Веднага, незабавно изпратете обявление във всички вестници за предстоящото бракосъчетание.