— Веднага се вижда, че тази артистка знае да пере. И откъде ли са я изкопали? Виж ти как работи!
От нейните уста това беше голяма похвала.
Истинското изкуство е разбираемо за всички. Мнението на старата работничка съвпадаше с мнението на няколко от най-видните критици, които бяха дошли да видят новия филм.
— Поразително! — каза един от тях на свой събрат по перо. — Откъде е взел Престо тази артистка? Повярвайте ми, тя ще затъмни и най-ярките звезди на киното.
Престо, Елен и Хофман седяха в отделна ложа и внимателно наблюдаваха какво впечатление прави филмът на зрителите. На тези места, на които залата се тресеше от смях или пък се чуваха хълцания на жени, разчувствувани от играта на Елен, те неволно поглеждаха към екрана.
— Ето, виждате ли — казваше Престо, обърнат към Елен. — А вие се боехте, че ще развалите филма.
Хофман пушеше цигара след цигара и покашлюваше одобрително.
Необикновеният успех свърши своята работа. Печалбата си е печалба, а „парите не миришат“, какъвто и да е техният произход — така са гледали на нещата още древноримските търговци, които са пуснали в обращение тази пословица. Много кинособственици не устояха пред печалбите, които даваше новият филм, и започнаха да го взимат под наем. Фронтът бе пробит. След отделните кинособственици тръгнаха компаниите, а след тях и крупните концерни. Филмът започна своето победоносно шествие по Америка и Европа.
Даже и вестниците на враждебния лагер не можеха да не признаят високите достойнства на сценария, на музиката, впрочем също написани от Престо, и на майсторството на изпълнението. Новият Престо и Елен веднага изгряха на небосклона на световната кинематография като звезди от първа величина. Но и останалите участници, почти всички младежи, изумяваха със своята игра, нещо, което беше безспорна заслуга на режисьорската дарба на Престо.
Пит беснееше от безсилна злоба.
„Трябваше да позлатя този хитрец, но да не го изпускам от ръцете си. Но кой да е знаел?…“
Люкс меланхолично мислеше:
„Аз, струва ми се, направих голяма глупост, като отблъснах Престо. Но кой можеше да помисли?…“
ТОВА Е ОНАЯ СЪЩАТА…
Веднъж Елен в компания на Престо, Хофман и две киноартистки пристигна в един луксозен кинотеатър. Изпълнителите на Престовия филм се интересуваха как ще реагира на него аристократичната публика. Престо с голям труд бе успял да склони Елен да дойде с него.
В колата Тонио, като се възползува от това, че киноартистките бяха заети в оживен разговор с Хофман, тихо запита Елен:
— Кога ще ми дадете отговор, Елен?
Тя разбра за какво я пита Престо, но нищо не отговори, само устните й потрепнаха.
Като слезе от колата, Елен видя две дами в скъпи манта. Те я гледаха с остро любопитство.
— Гледайте! Това е оная същата, за която писаха вестниците! Новопоявилата се звезда на екрана и amante (любовницата) на Престо — доста високо каза остроносата дама.
— Да, тя е! — потвърди пълната. И те безцеремонно изпратиха Елен с поглед.
Елен смъртно побледня, сякаш публично й бяха нанесли плесница.
През целия киносеанс тя седя неподвижно в дълбочината на ложата, даже без да погледне на екрана. Напразно Престо се мъчеше да я извади от нейната замисленост. Поведението на Елен вече започваше да го безпокои.
Зрителната зала бурно аплодираше, сякаш на екрана бяха живи артисти.
„Нима дори и този зашеметителен успех не я трогва!“ — с тревога мислеше Престо.
Без да пророни нито дума, Елен се върна в къщи и тутакси се заключи в стаята си. Тя не можеше повече да се сдържи и даде воля на сълзите си.
На вратата се почука.
„Престо — помисли Елен. — Колко ненавреме. Бедният! Той чака отговор. Но какво мога да му кажа?…“
Тя избърса сълзите си и отвори вратата.
Пред нея стоеше компаньонката й мисис Ирвин.
— Извинете, мис, няма да ви задържам — каза тя, гледайки Елен в почервенелите от сълзи очи. Без да чака покана, тя седна в креслото и каза: — Вие сте плакала, мис. Виждам по очите ви.
— Аз не крия — отговори Елен.
— Да, има за какво да поплачете. За необмислените постъпки, за лекомисленото поведение всякога трябва да се плаща със сълзи — нравоучително забеляза мисис Ирвин.
— За какви необмислени постъпки, за какво лекомислено поведение? — запита Елен, почувствувала как кръвта залива страните, лицето й.
Мисис Ирвин насмешливо я погледна.
— Стига! — строго каза тя. — Пред мен няма защо да играете на овчица и на угнетена невинност. Вие прекрасно знаете за какво става дума.