Колко е тънка нишката, на която висят бъдещите бащи ловци, бащи земеделци, княжеският дружинник, селяните, войникът.
Двамата изплуват, мъжът яростно се бори. Водата ги притиска към ледената скала. Устните на жената са здраво стиснати, от момента, в който падна, тя не е проронила нито дума, не е извикала. Мъжът я стиска здраво, но ръцете му отслабват, задъхва се, отчаяно се оглежда.
Но какво става? Напорът на водата рязко намалява, а самата тя спада до коленете им.
Леденият блок! Той бе стигнал до устието и бе преградил реката. Но горният слой на топлата нагрята през деня вода дълбае нови и нови проходи встрани, пробива си път, ромоли и разтърсва ледената запушалка.
Мъжът и жената излизат от потока разтреперани, дишащи тежко, целите са изранени и изтощени.
Но къде е брадвата? А лъкът и стрелите? Всичко остана от другата страна. А без оръжие, дрехи и инструменти ще се прекъсне връзката им с миналото, с човечеството. Веднага ще изпаднат в положението на голи, безпомощни животни, които не биха издържали и едно денонощие сред студената и безплодна тундра. Жената бе посиняла от студ и изтича към еленовите кожи. Мъжът се хвърли обратно във водата, без да се замисля. След минута се изкачва върху ледения блок. Брадвата, колчанът, торбичката със сечивата и стъргалките — всичко е в ръцете му. Засилва се и скача самоотвержено. Жената го подхваща и двамата бързо се отдалечават от пролома, от тесния ръб между морето и стръмнината.
Съвсем навреме! Леденият блок щръква, преобръща се и пада, като откъсва десетметрова част от брега. Дългото, сиво тяло на водната стена връхлита с рев и се устремява надолу. Плътните струи се преплитат, хвърчат блестящи пръски. Водният прах се издига над устието, появява се късче дъга, изчезва, отново засиява. Тежките водни маси се сгромолясват като ешелони, след тях неспирно напират други. Пращи пропукващият се лед, горе водата се е ширнала вече на петдесет метра, на сто, на половин километър.
Вълците ги няма — изчезнаха! Избягаха уплашени и понесоха на запад като бързи сенки. Близо до брега възникват нови течения, раждат се и изчезват фуниите на водовъртежи. Пенестите вълни се издигат стремително и подкопават високата скала на брега.
А три километра по-надолу водата стига равнината и се блъсва в нея. Веднага се образува езеро, то расте с шеметна бързина. Пръскат се във всички посоки малките животни, които не умеят да намират нито ловците вълци, нито хората — ловци на едър дивеч. Хермелинът се плъзга като змия, бяга полярната лисица, от разрушеното си гнездо излита стърчиопашка. Никой не може да се спаси. Ниският върбалак е изцяло под водата, навсякъде се виждат водовъртежи, вълните се блъскат, изплуват ледени късове, поклащат се каменните отломъци.
Разпенената вода реве и лъкатуши. Ту се разлива, ту се стеснява, от облачните висоти пада съвременният пролетен Днепър.
А горе водата е довлякла до устието айсберг. Бялата планина се издига, надвисна, откъсва огромно парче от брега и Волга, цялата Волга се сгромолясва в бездната. Въздухът трепери от разнасящия се на десетки километри канонаден грохот. Над стремителната река, стоварваща всеки миг стотици хиляди тонове вода, се появява пълна дъга.
Слънце, бели ледове, хоризонтът на морето, хоризонтът на сушата и двама души…
Какво всъщност става?
Ледниковият период в Европа свършва, ето какво! Създава се Балтийско море.
Преди около милион години планетата с ужасяваща бързина е била скована от студа. Там, където преди се ширили влажните савани и просторните топли гори, се простира мъртвата като лунна повърхност бяла и гладка пустиня. Областта с високо налягане около полюсите обърнала горещите екваториални ветрове и ги насочила не по меридианите, а по паралелите. Тропиците и субтропиците се превърнали в царство на дъжда, дъжд с капки колкото детска глава. Умерените и високи ширини били сковани от жесток мраз. Ледът, събрал в себе си невъобразими количества планетарна вода, изсушил моретата, понижил нивото на океаните, като по този начин ги разделил и прекъснал топлите морски течения, които разнасяли топлина по цялото земно кълбо. Жизненото пространство на сушата рязко се съкратило и човекът, току-що появил се в Европа, е трябвало да бяга. Поне четири пъти хората са били играчка във властта на климата, който приканвал вълните на човешкото нашествие на север в периодите на затопляне, а после изпъждал първобитните ловци. Совалка с размах от хиляди километри и стотици хиляди години: от Африка и Азия към Европа и обратно към Азия и Африка. Само неандерталецът съумял да издържи три ледникови периода в Европа, но тези хилядолетни зимувания му стрували скъпо. Студът и гладът задържали развитието на този клон, суровата борба за живот върнала неандерталците назад към полуживотинското съществуване. И когато пак се затоплило и пролетните поля се раззеленили, новите хора, върнали се от Африка през Тунис и Италия, не могли да познаят в ниските и космати пещерни обитатели своите роднини. Неандерталецът бил изтребен, но с поредното настъпване на студовете и за победителите дошли трудни времена. Отново взели да нарастват ледниците, тундрата изместила горите. Но човекът бил вече по-изобретателен. Следвайки мамутите и елените, той разнесъл развитата култура на каменната епоха далече на север.