Двамата направиха своето.
А ние?… Къде е нашето Балтийско море?
Ето го! Всяка секунда потича отнякъде първата струйка, само да умееш да виждаш. Дъх, жест, дума, постъпка дават началото на такива събития, чиито последствия не може да измери никой.
Може да ни се струва, че първобитният ловец е успял да приближи края на ледниковия период само защото светът тогава сам е бил на границата на великата промяна.
Но светът непрекъснато се мени и ние винаги сме на последната, решаваща граница на своето време.
Като пясъчен часовник всеки от нас е на ръба между „неотдавна“ и „след това“ и песъчинките секунди текат напред към утрешния ден, украсен с нашите чувства и дела.
Милионите изминали години са ни осигурили възможност за действие, а сянката и отблясъкът на извършеното от нас ще легне милиони години напред. Австралопитекът се хвърли върху леопарда, в единичната килия на средновековния затвор монахът Роджер пише своя „Велик труд“. Достоевски размишлява на моста над Мойка, най-после братята Райт успяват да регулират запалването на мотора, който ще вдигне във въздуха техния аероплан — всичко това е достигнало до нас, влязло в нас… Композиторът зад рояла, космонавтът, подготвящ своя апарат за скачане, зърното, което пада в браздата, гордият човек не станал подлец, друг някой излъгал — всичко това заема своето място в бъдещето и определя бъдните години. Всяка крачка е отговорна, „наляво“ или „надясно“ са също толкова значими, както тогава над ручея, превърнал се в река преди сто века.
Нека не се безпокоим — нищо от хубавото, което сме направили, няма да пропадне. Безпокоим се за лошото, защото, навлязло веднъж в света, то не може нито да се отмие, нито да се зачеркне. Човекът, който създаде Балтийско море — това сте вие, това съм аз. Хората крачат напред към звездите, зависят от всичко и влияят на всичко, на кръстопътя на минутното с вечното, на малкото с безкрайното. Необходимо е само да искаш и да действуваш.
И да вярваш!
Ние сме свикнали с мисълта, че разумът е по-силен от вярата. Но все пак, преди да започнем, да се решим, да открием, да направим нещо, ние трябва да сме уверени в успеха. Разумът е велик, но преди него винаги е вървяла вярата в себе си.