Телефонът иззвъня.
Търсеха я от рецепцията.
Екипът от „Риксморд“ питаше за нея. Хансер погледна часовника на стената. Бяха подранили. Всичко се случваше едновременно. Несъмнено трябваше да отиде да ги посрещне. Щеше да се наложи Лена Ериксон да почака няколко минути. Нямаше как. Хансер оправи блузата си и тръгна към стълбището, водещо към главния вход. Тя спря пред заключената врата между рецепцията и вътрешните зони на участъка и през мъничките квадрати от оловно стъкло видя, че Торкел Хьоглунд се разхожда спокойно, скръстил ръце зад гърба си. На зелените канапета до прозореца, гледащ към улицата, седяха мъж и жена. И двамата бяха по-млади от Хансер. Тя предположи, че те са колеги на Торкел, набра кода на малкото табло и отвори вратата. Торкел се обърна, когато чу изщракването на ключалката, и се усмихна, щом видя Хансер.
Тя изведнъж се почувства малко неуверена в себе си. Как беше правилно да постъпи? Да го прегърне или да се ръкува сърдечно с него? Двамата бяха ходили на няколко курса, бяха обядвали няколко пъти заедно и от време на време се бяха срещали по коридорите.
Оказа се, че не е необходимо да се чуди. Торкел се приближи до нея и приятелски я прегърна, а след това се обърна към другите, които бяха станали от канапето, и й ги представи. Керстин Хансер ги поздрави радушно.
— Трябва да се извиня, но бързам. Отивам в моргата.
— При момчето ли?
— Да.
Хансер се обърна към дежурния на рецепцията.
— Харалдсон?
— Би трябвало да идва насам. Обадих му се веднага щом говорих с теб.
Хансер кимна и пак погледна часовника. Не трябваше да закъснява много. Тя погледна Ваня и Били, но се обърна към Торкел, когато заговори.
— Харалдсон водеше разследването досега.
— Да, видях името му в материалите, които ни изпратихте.
Хансер леко се изненада. Снизхождение ли долови в гласа на Торкел? Ако беше така, изражението му не издаде нищо.
Къде беше Харалдсон този път? Хансер се приготви да извади мобилния си телефон, когато ключалката на вратата, през която току-що беше минала, изщрака, и в рецепцията, накуцвайки, влезе той. Харалдсон нарочно се приближи бавно до новодошлите и се ръкува с тях.
— Как пострада? — Торкел кимна към десния му крак.
— Навехнах глезена си, докато ръководех издирването на момчето. Затова не бях там, когато са го открили. — Последната забележка беше отправена към Хансер, придружена с бегъл поглед.
Харалдсон знаеше, че тя не му вярва, затова беше важно да не забравя да куца през следващите няколко дни. Хансер нямаше да попита в болницата, нали? Дори да го направеше, те нямаше да й кажат дали той е бил там или не, нали? Това сигурно беше поверителна информация. На работодателите не се позволява да видят медицинските картони на служителите си. Или им е позволено? Харалдсон трябваше да провери в профсъюза. Той беше толкова погълнат от мислите си, че за момент бе престанал да слуша шефката си. Сега осъзна, че тя го гледа със сериозно изражение.
— Торкел и екипът му ще поемат разследването.
— От теб ли? — Харалдсон изглеждаше искрено изненадан. Не беше очаквал това. Животът изглеждаше по-розов. Екипът беше от истински полицейски детективи, също като него. Те очевидно щяха да оценят работата му по-високо от шефката му, която беше юристка и по цял ден седеше зад бюрото.
— Не. Крайната отговорност си остава моя, но „Риксморд“ ще ръководят оперативната страна на разследването, започвайки от този момент.
— И ще работят с мен?
Хансер въздъхна и безмълвно се помоли Вестерос да не бъде внезапно пометен от вълна на престъпност. Нямаше да имат шанс.
Ваня развеселено погледна Били. Торкел слушаше разговора с непроницаемо изражение. Да унижи местната полиция или да омаловажи ролята й, беше най-лошият начин да започне сътрудничеството. Той не обичаше да изтъква превъзходството си. Имаше по-сполучливи начини да се извлече най-доброто от всеки.
— Не, те ще отговарят за разследването. Ти си освободен от това задължение.
— Но разбира се, ние предпочитаме да работим в тясно сътрудничество с теб — намеси се Торкел, поглеждайки сериозно Харалдсон. — Ти имаш уникални знания по случая, които може да се окажат съществено важни за крайния ни успех.
Ваня погледна с възхищение Торкел. Тя лично вече беше сложила Харалдсон в папката си „БС“ — „Безнадежден случай“, на когото щеше да бъде позволено да изложи версията си по делото, а после той щеше да бъде отстранен от разследването колкото е възможно по-далеч.