Беше я обидил, каквото и да беше името й.
До два часа следобед той щеше да отиде във Вестерос и да продължи работата си, вече нямаше как да обиди жената от Вестерос.
Заваля дъжд.
Какво отвратително утро.
В предградието Губенген.
3.
Всичко отиваше по дяволите. Обувките на инспектор Томас Харалдсон пропускаха вода, предавателят му не работеше и той се беше откъснал от останали те от групата за издирване. Слънцето блестеше право в лицето му и това означаваше, че трябва да присвива очи, за да не се спъне в шубраците и корените, разпръснати тук-там върху мочурливата земя. Той тихо изруга и погледна часовника си. Само след два часа Йени щеше да излезе в обедна почивка от болницата. Щеше да се качи в колата си и да се прибере у дома, надявайки се, че Харалдсон също е успял да се върне. Но нямаше шанс. Той все още щеше да бъде в проклетата гора.
Левият му крак затъна по-дълбоко. Харалдсон усети, че чорапите му попиват студената вода. Въздухът съдържаше младежката, мимолетна топлина на пролет, но зимата все още държеше водата в ледената си хватка. Харалдсон потрепери, а после успя да измъкне крака си и да намери твърда почва.
Той се огледа наоколо. Изток би трябвало да е натам. Не бяха ли там военнослужещите? Или скаутите? От друга страна обаче, може би беше извървял пълен кръг и се беше объркал накъде е север. Той забеляза малък хълм наблизо и осъзна, че това означава суха земя, късче от рая в този мокър ад. Тръгна натам. Кракът му затъна още веднъж. Този път десният. Фантастично, няма що.
За всичко беше виновна Хансер.
Сега Харалдсон нямаше да стои тук мокър до коленете, ако Хансер не държеше да демонстрира, че е сипна и способна на решителни действия. Това със сигурност й беше нужно, защото по душа не беше истинско ченге. Тя беше от онези, които завършват право, промъкват се и грабват най-хубавата работа, без да си цапат ръцете — или в случая на Харалдсон, да си мокрят краката.
Не, ако той командваше парада, щеше да постъпи съвсем различно. Вярно, хлапакът беше изчезнал от петък и според служебните инструкции правилната процедура беше да се разшири районът на издирване, особено след като някой беше съобщил за „нощна дейност“ и „огън в гората“ около блатистата местност Листашер през уикенда. От опит Харалдсон знаеше, че това са безплодни усилия. Момчето сигурно беше в Стокхолм и се присмиваше на разтревожената си майка. Хлапакът беше на шестнайсет. Това правеха шестнайсетгодишните хлапета. Присмиваха се на майките си.
Хансер.
Колкото повече се намокряше Харалдсон, толкова повече я намразваше. Тя беше най-лошото нещо, което му се бе случвало. Млада, привлекателна, дипломатична, представителка на новата, модерна полиция.
Хансер му пречеше. Когато тя проведе първото си съвещание във Вестерос, Харалдсон осъзна, че кариерата му е спряла. Той беше кандидатствал за поста. Тя го получи. Хансер щеше да бъде шеф най-малко пет години. Неговите пет години. Стълбата, водеща нагоре, беше отмъкната под носа му. Сега кариерата му беше започнала бавно да се движи по хоризонтала и беше само въпрос на време, преди да започне да се плъзга надолу. Имаше някаква символика във факта, че сега той стоеше затънал до коленете в смърдящата кал в гора на десетина километра от Вестерос.
Съобщението, което бе получил сутринта, гласеше ГУШКАНЕ НА ОБЯД ДНЕС, написано с главни букви. Това означаваше, че Йени ще се върне у дома през обедната почивка, за да правят секс, а вечерта ще се любят още един-два пъти. Такъв беше животът им тези дни. Йени се беше подложила на лечение заради невъзможността им да заченат дете и заедно с лекаря бе разработила програма за оптимизиране на шансовете им за оплождане. Днес беше един от онези оптимални дни. Затова беше съобщението. Харалдсон изпитваше смесени чувства. От една страна оценяваше факта, че напоследък сексуалният им живот е станал с няколкостотин процента по-интензивен и че Йени непрекъснато го желае. В същото време не можеше да се отърси от чувството, че тя не желае точно него, а спермата му. Ако не искаше дете толкова отчаяно, никога нямаше да й хрумне да се прибере вкъщи през обедната почивка за едно бързо чукане. Цялата работа приличаше на ферма за разплод. Веднага щом яйцеклетката започнеше да се придвижва към матката, двамата се превръщаха в зайци. Както и през останалото време, честно казано, за по-сигурно. Напоследък обаче не го правеха за удоволствие или заради близостта. Къде беше отишла страстта? Желанието? И сега Йени щеше да се върне у дома през обедната почивка и да завари безлюдна къща. Може би Харалдсон трябваше да й се обади и да я попита дали да мастурбира, преди да излезе, и да остави спермата в бурканче в хладилника.