За жалост съвсем не беше сигурен, че Йени ще приеме идеята като лоша.
Всичко започна миналата събота.
Около петнайсет часа на спешния номер в полицията на Вестерос се получи обаждане. Някаква майка съобщи, че шестнайсетгодишният й син е изчезнал. Тъй като ставаше въпрос за непълнолетен, случаят беше определен като приоритетен. Напълно в съответствие с инструкциите.
За съжаление приоритетният сигнал се залежа до неделя, когато на един от патрулите бе възложена задачата да го провери. В шестнайсет часа двама униформени полицаи посетиха майката на момчето. Те записаха подробностите още веднъж и предадоха доклада си, преди да приключи дежурството им по-късно същата вечер. До този момент не бяха предприети никакви действия освен факта, че имаше два прилежно написани еднакви доклада за едно и също изчезване. И двата с гриф ПРИОРИТЕТ.
Едва в понеделник сутринта, когато Рогер Ериксон беше изчезнал от петдесет и осем часа, дежурният полицай забеляза, че не са предприети никакви действия. За жалост профсъюзното съвещание за предложените от Държавното полицейско управление нови униформи отне значително време и чак след обяд в понеделник случаят беше предаден на Харалдсон. Когато видя датата на постъпването на сигнала, той благодари на щастливите си звезди, че двамата от патрула са посетили Лена Ериксон в неделя вечерта. Не беше необходимо тя да знае, че те само са написали още един доклад. Не, разследването беше започнало в неделя, но оттогава не бе стигнало доникъде. Това беше версията, към която смяташе да се придържа Харалдсон.
Той осъзна, че ще му трябва нова информация, преди да разговаря с Лена Ериксон, и затова се опита да се свърже с Лиза Хансон, приятелката на Рогер, но тя все още беше на училище.
Харалдсон провери дали Лена и Рогер фигурират в официалните полицейски досиета. Рогер беше замесен в няколко кражби от магазини, но последната бе отпреди около година и беше трудно да се установи връзка с изчезването му. За майката нямаше нищо.
Харалдсон се обади на местните власти и откри, че Рогер учи в гимназия „Палмльовска“
Това не е хубаво, помисли си той.
„Палмльовска“ беше частно училище с пансион и се нареждаше сред най-добрите учебни заведения в страната по отношение на резултатите от изпитите. Учениците й бяха надарени и силно мотивирани и имаха богати родители. Родители с връзки. Те щяха да търсят изкупителна жертва, която да обвинят за факта, че разследването не е започнало незабавно, и нямаше да изглежда добре, ако полицията не е отбелязала напредък до третия ден. Харалдсон реши да зареже всичко друго. Кариерата му вече беше в застой и щеше да бъде глупаво да поема още рискове.
Ето защо той работи усилено целия следобед. Отиде в гимназията. Директорът Рагнар Грот и Беатрис Странд, класната ръководителка на Рогер, изразиха голяма загриженост и озадаченост, когато чуха, че той е изчезнал, но не можаха да помогнат с нищо. Нямаха представа какво може да се е случило. Рогер се беше държал както обикновено, беше ходил на училище както винаги, бе направил важен тест по шведски в петък следобед и според съучениците му бил в добро настроение след това.
Харалдсон намери Лиза Хансон, последния човек, който беше видял Рогер в петък вечерта. Тя беше в същия випуск и инспекторът помоли някой да му я посочи в училищната столова. Лиза беше хубаво момиче, но доста обикновена права руса коса с бретон, прибран назад със семпла шнола. Сини очи, без грим. Бяла риза, закопчана почти догоре, и жилетка, които накараха Харалдсон мигновено да си помисли за Свободната църква, когато седна срещу нея. Лиза приличаше на момичето от сериала „Белият камък“, който даваха по телевизията, когато той беше млад. Харалдсон я попита дали иска нещо за ядене или за пиене. Лиза поклати глава.
— Разкажи ми за петък, когато Рогер е бил при теб в дома ти.
Тя го погледна и леко повдигна рамене.
— Той дойде някъде около пет и половина, седяхме в стаята ми и гледахме телевизия и си тръгна за къщи около десет. Поне каза, че си отива вкъщи…