Харалдсон кимна. Четири часа и половина в стаята й. Двама шестнайсетгодишни. Гледали телевизия. Да, бе. Или пък може би той беше увреден от живота, който водеше? Колко време беше минало, откакто двамата с Йени бяха прекарали някоя вечер, гледайки телевизия? Без да правят секс набързо по време на рекламите? Месеци.
— Нищо друго ли не се случи? Не се ли скарахте за нещо?
Лиза поклати глава и загриза дълбоко изрязания нокът на палеца си. Харалдсон забеляза, че кожичката се е инфектирала.
— Рогер изчезвал ли е друг път?
Тя отново поклати глава.
— Не ми е известно, но ние сме заедно отскоро. Не говорихте ли с майка му?
За момент Харалдсон си помисли, че Лиза го обвинява, но после разбра, че не е така. Хансер беше виновна за това. Тя го беше накарала да се съмнява в способностите си.
— Колегите ми разговаряха с нея, но трябва да говорим с всеки. Да съставим обща картина. — Той се прокашля, за да изчисти гърлото си. — Как стоят нещата между Рогер и майка му? Има ли някакви проблеми?
Лиза отново повдигна рамене. Харалдсон си помисли, че репертоарът й е ограничен до клатене на глава и повдигане на рамене.
— Караха ли се?
— Предполагам. Понякога. Тя не харесва училището.
— Това училище?
Лиза кимна в отговор.
— Смята, че е снобско.
Тук е дяволски права, помисли си Харалдсон.
— Бащата на Рогер в града ли живее?
— Не. Не знам къде живее. Не съм сигурна дали и Рогер знае. Той не е споменавал за него.
Интересно. Харалдсон си записа това. Вероятно синът беше тръгнал да търси корените си. Да се срещне с отсъстващия баща. Запазил го е в тайна от майка си. Случвали се бяха и по-странни неща.
— Какво мислиш, че се е случило с Рогер?
Последователността на мислите на полицейския инспектор беше прекъсната. Той погледна Лиза и видя, че тя е на път да се разплаче.
— Не знам — отговори момичето, — но очаквам, че ще се появи. Може да е отишъл в Стокхолм за малко или някъде другаде. За малко приключения. Нещо такова.
— Защо би го направил?
Харалдсон съзря озадаченото й изражение. Нелакираният, изгризан нокът в устата без червило. Не, малката госпожица Свободна църква вероятно нямаше да разбере защо, но Харалдсон все повече се убеждаваше, че Рогер просто е избягал.
— Понякога нещо ти се струва добра идея. Сигурен съм, че той ще се върне. — Харалдсон се усмихна окуражително на Лиза, но по изражението й забеляза, че не е успял да й вдъхне увереност. — Обещавам — добави той.
Преди да си тръгне, Харалдсон помоли Лиза да направи списък с приятелите на Рогер и хората, с които е общувал. Лиза седя и дълго мисли, а после написа нещо и му даде листа. Там имаше две имена. Юхан Странд и Ерик Хеверин. Самотно момче, помисли си Харалдсон. Самотните момчета бягат.
Когато се качи в колата си в понеделник следобед, Томас Харалдсон се почувства доста доволен от деня въпреки всичко. Разговорът с Юхан Странд не разкри нищо ново. Той беше видял Рогер за последен път в края на учебния ден в петък. Доколкото знаел, Рогер щял да ходи при Лиза вечерта. Юхан нямаше представа къде може да е отишъл Рогер след това. Ерик Хеверин беше получил дълъг отпуск от училище. Шест месеца във Флорида. Заминал беше преди седем седмици. Майка му беше назначена за консултант в Съединените щати и цялото семейство се беше преместило заедно с нея. На някои хора им върви, помисли си Харалдсон, опитвайки да си спомни екзотичните места, на които го беше отвела работата му. Семинарът в Рига беше единственото, за което се сети, но през повечето време беше неразположен заради някакъв стомашен вирус и си спомняше само, че гледаше в синя пластмасова кофа, докато колегите му се забавляваха, и това го вбесяваше.
И все пак Харалдсон беше доволен. Той беше проследил няколко улики и най-важното, бе открил евентуален конфликт между майката и сина, който показваше, че полицията може скоро да престане да се занимава с въпроса. Та нали майката беше употребила думата „избяга“, когато се обади? Харалдсон си спомняше, че реагира на това, докато слушаше записа. Синът й не беше „заминал“ или „изчезнал“, а „избягал“. Това не предполагаше ли, че е напуснал дома си ядосан? Затръшната врата, примирена майка. Харалдсон все повече се убеждаваше, че момчето е заминало за Стокхолм да разширява хоризонтите си.