Вагнер преглътна слюнката си, обърна гръб на масата и седна намръщен в креслото. Като капак на всичко му отнеха чантата и не можеше да работи. От време на време Вагнер ставаше, приближаваше се до вратата — тя беше заключена. Вдигна щората на прозореца и видя гъста желязна решетка. Бягството беше невъзможно.
— Каква нелепост! — изръмжа той и мрачно се отпусна пак в креслото. Така изкара до сутринта.
Рано след разсъмване се появиха тримата с маските, мълчаливо му завързаха очите и устата, изведоха го и го настаниха в меко кресло. Заработи аеропланен мотор. Професорът почувствува как апаратът се отдели от земята. Полетът продължи не по-малко от три часа.
Когато му развързаха отново очите, той видя пред себе си същия млад човек.
— Добре дошли, скъпи професоре! Честито ново жилище! Тъй като ще трябва да прекарваме времето си заедно, позволете ми да се представя: Хенрих Брауде.
— Професор?
— Не съвсем — усмихна се Брауде.
— Но вашите опити над умората?… Таубе ми спомена…
— А, така ли?… Не, това сигурно е друг Брауде. Позволете ми да ви въведа, тъй да се рече, във владенията ви… Това е вашият кабинет — той описа кръг с ръката си, като показа просторна стая с голямо писалище, дъбова мебел и библиотека с книги. На прозорците с матирани стъкла имаше решетки. — Тук ще намерите всичко, писано от учените по изследванията на съня и умората.
Въпреки необичайното положение, Вагнер не можа да се сдържи и се приближи до библиотеката.
— Прайър… Ерер… Бушар… Клапаред — четеше той по кориците на книгите. — Всичко това е старо… Лежандър, Пиерон4… На тях съм им задължен за някои неща…
— Разбира се, вие отидохте по-далече от тях! А сега, скъпи професоре, ще бъдете ли така любезен да заповядате в лабораторията!…
И те влязоха в съседната стая.
СЪДБАТА НА ПРОФЕСОР ВАГНЕР СЕ РЕШАВА
Докато Брауде с изискана любезност „въвеждаше“ професор Вагнер във „владенията“ му, комитетът „Диктатор“ решаваше съдбата на пленника. Мнозинството членове на комитета бяха склонни да приемат, че Вагнер трябва да бъде „премахнат“.
— В чантата на професор Вагнер безусловно ще намерим тайната на изобретението му. Блестящо осъществихме похищението, но остава опасността истината рано или късно да бъде открита, ако не бъде унищожена главната улика срещу нас.
Тая „улика“ беше самият професор Вагнер. „Да бъде убит Вагнер“ — тези думи естествено не бяха произнесени на събранието, претендиращо за средище на културата. Но всички се разбираха един друг. Против „унищожаването на уликите“ се изказа само барон Голдзак.
— Пълната тайна изключва възможността Вагнер да бъде открит. Заключените брави и сигурната охрана правят бягството невъзможно. Защо трябва да прибягваме към крайни мерки? Такъв ум, такава изключителна дарба може да ни бъде от голяма полза. Трябва само да успеем по един или друг начин да го накараме да работи за нас.
Голдзак недоизказа мисълта си — той се надяваше да използува изобретенията на професор Вагнер за търговска експлоатация.
Но мнозинството гласове беше против него.
Все пак изказването на секретаря промени нещата.
— Имам предложение — каза той, — за известно време да оставим въпроса открит. Работата е там, че Вагнер е водил всичките си записки по напълно неизвестен стенографски метод, вероятно изобретен от него самия. Привлякох за дешифровка най-добрите специалисти от Министерството на външните работи и… от други учреждения. Засега те успяха да определят, че това, изглежда, е система за съкращаване до един знак на цели думи. Но все ще не успяват да ги дешифрират. Да изчакаме резултатите, иначе рискуваме да останем пред неразкритата тайна на неговото изобретение.
Решението беше отложено за след няколко дни.
Специалистите по дешифровка успяха да намерят ключ за стенографията на Вагнер. И когато го намериха, бяха изумени от гениалната простота на системата му.
Но членовете на комисията изпитаха и едно разочарование: когато успяха да разчетат и преведат записките на Вагнер, излезе, че те съдържат ценни научни материали от най-различни области на знанието. В стегнатите фрази, почти есенция на мисълта, в късите формули имаше такова богато съдържание, че то можеше да стигне за много печатни томове. Някои места останаха неразбираеми дори за специалистите. Всичко това подкрепяше предположението на Голдзак, че работата на Вагнер е изключително ценна. Но в записките му нямаше нито ред за това, което интересуваше най-много от всичко комитета: средството за борба със съня и умората.
4
Тери Уилям Прайър (1841–1897) — известен физиолог, работил в Германия. Хулио Ерера-и-Обес (1811–1915) — уругвайки философ идеалист. Шарл Бушар (1837–1915) — френски патолог. Едуар Клапаред (1873–1640) — швейцарски психолог. Адриен Мари Лежандър (1762–1833) — френски математик. Анри Пиерон (1881–1964) — френски психолог, основател на Института по психология (1921) и на Националния институт по труда и професионалната ориентация (1928). — Б.пр.