Препаратът на Вагнер се превърна в истинска златна мина. Парите се лееха като река, голяма част от тях комитетът „Диктатор“ изразходваше за подкупи на политически противници, на печата, избирателите, социалдемократическите вождове на пролетариата, министрите. Колосални средства отиваха и за пропаганда. Благодарение на всичко това не след дълго комитетът „Диктатор“ се превърна във фактическия управител на страната.
Първият купувач на препарата беше финансовата аристокрация: капиталисти, рентиери, лица със свободни професии. От тях само лицата със свободни професии извличаха най-голяма изгода за себе си и за обществото от употребата на препарата — купеното „добавъчно“ време носеше добър доход. Професорите издаваха утроено количество печатни трудове, юристите утроиха практиката си, хирурзите успяваха да правят невъобразимо количество операции.
Колкото до рентиерите и особено „златната младеж“, то при тях „добавъчното време“ се ценеше като добавъчен брой наслаждения. Нощните развлечения пищно разцъфтяха. Кабаретата, ресторантите, театрите никнеха като гъби. По цели нощи тези места за удоволствия от доста груб характер привличаха със светлините си посетители, вече незнаещи какво е сън и почивка. Разбира се, този начин на живот се отразяваше върху здравето. Виното се лееше като река. Хазартът и развратът от всякакъв вид разнебитваха нервната система на капиталистическата „смяна“. Не след дълго хапчетата влязоха във всеобща употреба. Цялото градско население забрави за съня, без да смятаме бедняците и безработните, които нямаха пари да си купят чудодейните хапчета.
Препаратът „Енергия“ повлия в най-голяма степен и на финансите на страната. Търговските заведения и банките бяха отворени двадесет и четири часа в денонощието. Бързо се увеличаваше паричният оборот.
Но най-силно въздействие изобретението на професор Вагнер оказа върху индустриалния живот на страната. Собствениците на фабриките и заводите бързо оцениха всички изгоди от препарата. Преди всичко те успяха отведнъж да съкратят две трети от управленския апарат на учрежденията си. След това се захванаха с работниците. Всички големи финансови тузове членуваха в организацията „Диктатор“, която им отпускаше препарат по себестойността му. Сред работниците беше направен „естествен отбор“. „Неблагонадеждните“ бяха уволнени, „благонадеждните“ получаваха двойни надници и работеха без прекъсване две смени. Хапчета получаваха „безплатно“.
Свободни от работа оставаха осем часа.
„Нека работниците да свикнат с харченето на парите. Ако започнат да работят по двадесет и четири часа, ще могат да натрупат спестявания, а това не е желателно. По-добре де бъде, ако «излишните» им пари се върнат при нас чрез вашите кръчми.“
Безработицата растеше. Безработните поведоха борба, но тя се потъпкваше безпощадно.
Всичко това ставаше зад гърба на професор Вагнер, погнат от научните си работи и занимания.
От време на време той питаше Брауде:
— Е, какви резултати дава моят препарат?
— Прекрасни, скъпи професоре! Осем часа за работа, осем часа за наука и изкуство и осем часа за движение на чист въздух. Индустрията расте, науките процъфтяват, младежта пращи от здраве!
Доверчивият професор беше във възторг. Но дълбоко в съзнанието му бръмчеше като неприятна нотка някаква неоформена още мисъл. Тя го спохождаше все по-често и го мъчеше с неопределеността си. Но той я сподави.
— И това е постигнато с работата само на едното мозъчно полукълбо! Трябва да научим младежта да работи с двете полукълба поотделно. Това ще удвои силите й!
Брауде се запъна.
— Вашият метод изисква голяма тренировка. Бихте загубили много време за личен инструктаж… Но ако можехте да напишете книга за това…
В далечината зад прозореца се чу шум, викове на тълпа, няколко изстрела и стонове…
Вагнер се приближи до прозореца, но матовите стъкла не позволяваха да се види какво става навън.
— Какво е това? — попита той.
— Вероятно празничен карнавал!
— Тия викове не ми напомнят за шума на празнична тълпа — замислено рече Вагнер и отново дочу неприятната нотка някъде вътре в себе си.
Въпреки цялото си увлечение от работата, той се чувствуваше пленник. Не знаеше какво става ей там — зад прозореца. Не знаеше какво става в родината му. Русия!… Нали за нея тъгува през цялото време! Така не може да продължава повече! Трябва да си върне свободата! Но преди всичко трябва да разбере какво става там, отвън!…
КАКВО СТАВА ОТВЪН
— Господин Брауде, за новите опити ми трябват редица части и прибори. Ето чертежите. Бъдете така добър бързо да направите поръчки по тях и да ми доставите материалите.