Колкото по-близо е кръстовището, толкова по-нагъсто лежаха телата по тротоарите.
Ето го и него.
Вагнер се спря и прочете на ъгъла на една сграда на улицата: „Königstrasse“.
„Ето значи къде съм бил! Почти в центъра на Берлин!“
На самото кръстовище лежеше дебел щуцман (полицай), прострял крака върху трамвайните релси. Дори и насън не изпускаше палката си. На две крачки от него имаше трамвай, очевидно спрян от ватмана в мига, преди да го обори сънят.
По-нататък се виждаха два сблъскали се трамвая. Единият вагон беше разбит наполовина. Част от пътниците бяха изпопадали на паважа. Сред тях имаше убити и ранени. Окървавените трупове се бяха смесили с телата на спящите, останали живи. До момиченце със счупена ръка лежеше спокойно спяща жена, очевидно майката…
Какво ли ще бъде пробуждането им?… Няколко автомобила също бяха повредени. Един се беше блъснал в стълб и лежеше върху страната си, друг се беше качил на тротоара и беше сгазил краката на млад човек с бял костюм. Младежът стенеше глухо и кривеше лице от болка, но продължаваше да спи. „Обаче потъването на града в неочакван сън не е минало без жертви! — помисли си професор Вагнер. — Много жалко, но това не можех да го избегна.“
От отворен прозорец и врата на многоетажна сграда излизаше черен дим. Явно там е избухнал пожар. Вагнер въздъхна и неволно се намръщи. Да спасява? Но какво може да направи сам? Пък и няма време. Той отмина сградата и закрачи бързо по Кралската улица към Курфюрсткия мост край познатите сгради на Музея по хигиена и Музея за национални костюми. Ето го и кметството от тъмночервен пясъчник с цокъл от сив гранит, с висока кула и статуите на курфюрста Фридрих Първи и император Вилхелм в нишите от двете страни на входа.
Професор Вагнер си спомни, че в подземния етаж на сградата се намира един от най-големите ресторанти на Берлин. От сутринта Вагнер не беше ял нищо. Слезе в ресторанта. Въпреки ранния час тук вече имаше посетители. Заедно с келнерите те спяха по масите и върху пода в локви бира, течаща от отворения кран на една бъчвичка. Вагнер закуси набързо със сандвичи от бюфета и излезе на улицата.
При Курфюрсткия мост той беше учуден от появата на неколцина неспящи люде. Те бяха лошо облечени и с крясъците си рязко нарушаваха тишината на спящия град. Това бяха дрипльовци от предградието на Берлин безработни или скитници. Те не бяха получавали казионната противосънна „дажба“, нямаха и пари да си купят от чудодейните хапчета. А дори и да имаха, едва ли щяха да си купят — сънят е приятел на онеправданите… И затова, наспали се през нощта, сега бяха дошли тук, привлечени от новината за сънния град.
През грамадните витрини на кафенетата и магазините се виждаше как тези пришълци от покрайнините и подземията дояждаха остатъците от храна, като избутваха спящите от масите, как чупеха гърлата на бутилките и пиеха вино. В магазините за готово облекло те хвърляха дрипите си, обличаха модни костюми, които никак не отиваха на подпухналите им, небръснати или изтощени от нуждата лица, мятаха на гръб вързопи, набързо закопчаваха копчетата и се втурваха към други магазини, като прескачаха спящите тела.
Там ги привличаха други съблазни. Тогава хвърляха вързопите с дрехи и почваха да грабят бонбони, банички, консерви, за да ги захвърлят и тях заради златото и скъпоценните камъни от бижутерските магазини.
Те блаженствуваха. Царуваха. Никой не ги спираше. Зърнали разпрострелите се тела на спящите шуцмани — вечните им врагове, те не можеха да се лишат от удоволствието да се позабавляват: на главите на спящите шуцмани надяваха дамски капюшони, връзваха за краката им бездомни кучета, пъхаха в ръцете им празни бутилки.
Ето го Курфюрсткия мост с две спящи момичета до бронзовата статуя на курфюрста.
Целият мост бе задръстен от телата на спящите.
Вагнер едва се добра до Дворцовия площад.
Тук неспящите дрипльовци се срещаха на тълпи. Край дворцовия фонтан Вагнер видя нещо като митинг на голтаците. Той се заинтересува и се запромъква между спящите по земята към фонтана на Нептун, застанал на скалата сред четири символични фигури: на Рейн, Елба, Одер и Висла. Фонтанът е подарък от град Берлин на император Вилхелм Втори. И, разбира се, „богът на морето“ е самият той, кайзерът… „Бъдещето на Германия е на вода!…“