— Хубаво! — И като изтри носа си с края на престилката, червенобузата Фима изскочи от стаята.
— Ще трябва да съобщим в милицията. Тоя луд може да запали кооперацията или да пречука някого.
НА „КУЧЕШКОТО ДЕЛО“
Делото по обвинението на професор Вагнер в кражба на кучета напълни залата с публика. Срещналите се познати се питаха:
— И вие ли сте за „кучешкото дело“?… С призовка ли сте?
— Не, от любопитство!… Професор — и изведнъж, крадец на кучета!… Какво ги прави, яде ли ги?…
— А аз съм с призовка. Свидетел. Нали и моят Тузик изчезна! Добро куче. Смятам да предявя граждански иск…
— Станете, моля!…
Съдиите влязоха в залата.
— Разглежда се делото по обвинение на гражданина Иван Степанович Вагнер в кражба…
Професор Вагнер се приближи до масата. На вид човек можеше да му даде не повече от четиридесет години.
В кестенявата му коса, в широката му руса брада и надвиснали мустаци се забелязваха само няколко сребристи косъма. Свежият цвят на лицето му, румените бузи и блестящи очи бяха белег за сила и здраве.
„И за тоя човек казват, че изобщо не спи!“ — помисли си съдията, като гледаше с недоумение обвиняемия. Беше очаквал да види изтощено старче. И вече с жив интерес съдията зададе формалните въпроси.
— Как се казвате?
— Иван Степанович Вагнер.
— На колко години сте?
— Петдесет и три.
В публиката започнаха да се споглеждат смаяно.
— Занимание?
— Професор в Московския университет.
— Членувате ли в профсъюз?
— Да. В профсъюза на работниците от просветата.
— В партията членувате ли?
— Безпартиен съм. Неосъждан.
— Гражданин ли сте на СССР?
— Да.
— Женен ли сте?
— Вдовец.
— Признавате ли се за виновен?
Професор Вагнер сви неопределено рамене.
— Не, не се признавам.
— Но сте си присвоявали кучета?
— Позволете ми да дам обяснение след разпита на свидетелите.
— Добре. Запишете — обърна се съдията към секретаря: — „Обвиняемият не се призна за виновен“. Извикайте свидетеля, участъковия милиционер Ситников! Какво можете да докладвате по делото?
— В нашето районно постъпиха заявления за изчезнали кучета, подадени от гражданите на улица „Бъчварска“. На гражданина Полянов изчезнал много скъп сетер, на Юшкевич — мопс, а на Дерюгини — дори персийската котка. Кучетата са изчезнали безследно. Техни трупове не са намирани. Явно някой ги краде.
— Вие търсихте ли ги?
— Изчезването на куче не е голямо събитие. Да си призная, не сме имали време да разследваме всеки случай. Но когато постъпиха жалбите на гражданката Шмеман срещу гражданина Вагнер и заявлението на жилищния съвет, ние направихме справки. Почти всички пострадали ни насочваха към професор Вагнер. Във всеки случай той е доста особен. Казват, че нощем не спи. Или работи в къщи, или скита из улиците. Техният портиер няколко пъти е виждал как Вагнер се връща нощем в къщи с куче, впримчено с връв. В стаята му лаят и скимтят кучета. Имаше сериозни улики.
Затова в последствие на постъпилите заявления решихме да направим обиск и изземване на документи от професор Вагнер. Обиска извърших аз в присъствието на председателя на жилищния съвет, портиера и гражданката Шмеман.
В първата стая на обвиняемия не намерихме нищо осъдително с изключение на различни инструменти и машини с неизвестно предназначение. Във втората стая намерихме шест кучета от различна порода, пол и възраст. Всички бяха привързани към стената с къси ремъчета. На някои главите им висяха, като че ли беряха душа или бяха много уморени. А на масата лежеше рошаво бяло кученце, в чиято глава беше пробита дупчица — тъй, че му се виждаше мозъкът. Гражданката Шмеман позна в трупа кученцето си, извика и припадна.
В съдебната зала се чуха сдържаните ридания на Шмеман.
— Дейзи, Дейзи!… — плачешком прошепна тя.
— Конфискуваните от мене документи са представени на съда — завърши милиционерът.
— Разпишете се. Свидетелят Жуков!
Председателят на жилищния съвет Жуков потвърди показанията на милиционера.
— Да направим обиск — добави той — ни накара и обстоятелството, че професор Вагнер е много странен съсед. Съкооператорите го смятат за побъркан, дори се страхуват да пускат децата си на двора. За избягване на паника и дезорганизация сред населението бих помолил професор Вагнер да бъде подложен на психиатрична експертиза.
— Може би е опасен — кой знае защо, се смути Жуков — и ще трябва да бъде изселен.
Професор Вагнер се усмихна.