Трябва да воювате с тях само когато влизат във вашата страна — казва им Дрейвът. — Назначете всеки десети от племето си за граничар и изпратете двеста души в тази долина да се обучават. Повече никой няма да бъде застрелян или прободен с копие, ако се справя добре, и знам, че ще оправдаете доверието ми, защото сте Бели хора — синове на Александър, а не някакви си долнопробни мохамедани! Вие сте моят народ и Бог ми е свидетел — каза той, като накрая мина на английски — или ще направя от вас един проклет прекрасен народ — или ще умра за това!
Не мога да ти обясня всичко, което направихме през следващите шест месеца, защото Дрейвът вършеше много неща, които не можех да проумея и така научи езика им, както аз и до края не можах. Моята работа беше да помагам на хората за земята и да излизам постоянно с част от армията да наглеждам другите села и да ги карам да опъват въжени мостове над проломите, които пресичаха проклетата им страна. Дрейвът беше много любезен с мен, но когато крачеше нагоре-надолу из боровата гора, дърпайки тази негова дяволски червена брада и с двете ръце, знаех, че крои планове, по които няма да приеме съвет от мен и само чаках заповеди.
Но пред хората никога не е показвал неуважение към мен. Те се страхуваха от мен и от армията, но обичаха Дан. Най-близките му приятели бяха жреците и вождовете, но всеки друг можеше да слезе от планината с оплакване и Дрейвът ще го изслуша любезно, ще събере четирима жреци и ще каже какво трябва да се направи. Когато воюваха някои малки села, обикновено свикваше Били Фиш от Бакшай, Пики Къргън от Шу и един стар вожд, когото нарекохме Кафазело38 — звучеше почти като истинското му име — и се съвещаваше с тях. Това беше военният му съвет, а четирима жреци от Башкай, Шу, Кауак и Мадора съставляваха неговия Таен съвет39. По жребий изпратиха мен с още четиридесет човека, двайсет пушки и шейсет носача за тюркоазите в Горбенд да купя от онези „Мартини“, които се изработваха ръчно в занаятчийските работилници на емира в Кабул — от един от емирските хератски полкове, които бяха готови да продадат и последния зъб от устата си за тюркоази.
Останах в Горбенд един месец и дадох за рушвет на губернатора най-отбраните тюркоази; бутнах още толкова и на командира на полка и с помощта на двамата и на туземците взехме над сто „Мартини“ ръчна изработка, сто от хубавите кохатски мушкети, дето бият на шестстотин крачки и четиридесет комплекта от крайно лошите амуниции. Върнах се с всичко това и го разпределих между хората, които вождовете ми бяха изпратили да обучавам. Дрейвът беше твърде зает, за да се занимава с тези неща, но старата армия ми помогна и въоръжихме петстотин мъже, които можеха да обучават останалите и двеста — които знаеха как се държи пушка. Дори тези криви, ръчно изработени пушки бяха за тях истинско чудо. Дрейвът дълго говори за оръжейни фабрики и магазини, крачейки нагоре-надолу сред боровата гора, а зимата вече настъпваше.
— Аз няма да правя държава — говореше той. — Ще създам Империя! Тези хора не са негри — те са англичани! Погледни им очите, погледни им устата, погледни им осанката! Те сядат на столове в домовете си! Това са Изгубените колена40 или нещо подобно и са достойни да станат англичани! Ако жреците не се уплашат, през пролетта ще направя преброяване. Трябва да има най-малко два милиона из тия планини! Селата са пълни с малки деца! Два милиона народ!… Двеста хиляди воини — и всичките англичани! Имат нужда единствено от пушки и от малко подготовка! Пичи, човече — каза той, като дъвчеше огромни кичури от брадата си — ще бъдем Императори!… Императори на света!… Брук Раджа41 ще бъде сукалче пред нас! Ще преговарям на равна нога с вицекраля. Ще го помоля да ми изпрати дванайсет отбрани англичани — дванайсет човека, които познавам лично — да ми помогнат малко в управлението. Говоря за Макрей, сержант в оставка от Сагаули — какви вечери е давал в моя чест, а жена му ми беше дала един чифт панталони; говоря за Дънкън — надзирателя на затвора в Тангну… Има стотици, които мога да открия, ако бях в Индия. Но вицекралят ще се погрижи за това. През пролетта ще изпратя човек да им съобщи и ще искам благословията на Великата Ложа за онова, което съм извършил като Велик Магистър. Прибави към това и всички снайдери, които ще се бракуват като въоръжат индийската армия с „Мартини“. Ще бъдат поизхабени, но в тези планини ще свършат работа. Дванайсет англичани, сто хиляди снайдера — ще ги пренасяме през емирството на партиди /и по двайсет хиляди на година не са малко/ — и ние ще бъдем Империя! Когато всичко тръгне гладко, ще коленича пред Кралица Виктория и ще и предам короната — същата тази корона, която нося в момента — и Тя ще каже: „Изправете се, сър Даниел Дрейвът!“ О, това е велико!… Велико е, казвам ти!… Но дотогава има толкова много работа — в Башкай, в Кауак, в Шу… и къде ли не…
39
Тайният съвет — съвещателен орган в монархията, главен юридически орган в държавното управление на Великобритания. В състава му влизат министри, видни политици, представители на духовенството и т.н.
40
„Изгубените колена“ — става дума за така наречените „десет колена Израилеви“, отведени в плен от асирийския цар Саргон II (722 г. пр.н.е.), които, съгласно преданието не се завърнали в Палестина.