— Каква работа? — казах аз. — Тази есен не са идвали нови мъже за подготовка. Погледни тези гъсти черни облаци! Те водят снега…
— Не, Пичи — каза Даниел, като отпусна много тежко ръката си на рамото ми. — И не искам да кажа нищо против теб, защото няма жив човек, който би ме последвал и би ми помогнал да стана това, което съм. Ти си първокласен Главнокомандващ и народът те познава, но това е голяма страна и някак си, Пичи, не можеш да ми помагаш така, както имам нужда…
— Върви тогава при мръсните си жреци — извиках аз и веднага съжалих за тези думи, но много ме заболя като го слушах да говори толкова надуто, след като всички мъже бях обучил аз и бях изпълнявал всяка негова дума.
— Нека не се караме, Пичи — каза Даниел без злоба. — Ти също си крал и половината от това кралство е твое. Но не виждаш ли, Пичи — сега имаме нужда от хора, по-умни от нас; трима-четирима, които да назначим за помощници. Това е адски огромна държава и аз не мога винаги да вземам най-правилните решения, а и нямам време за всичко, което искам да направя… Виж — и зимата идва… И изобщо…
Той напъха в устата си половината брада и тя бе червена като златото на короната му.
— Съжалявам, Даниел — казах аз. — Направих всичко, което можах. Обучих мъжете и показах на хората как да приберат овеса; прекарах онези железа от Горбенд… Но аз знам накъде биеш! Предполагам, че кралете винаги се чувстват така потиснати…
— Има и още нещо — каза Дрейвът, крачейки нагоре-надолу. — Идва зима и тези хора няма да ни създават много грижи, а дори и да е така — нямаме друг избор… Искам съпруга!
— За бога, остави жените на мира — казах аз. — Двамата постигнахме всичко, което можем, макар че съм глупак. Помни Догувора и не се занимавай с жени!
— Догуворът важеше до момента, в който станем крале. А през тези месеци ние вече бяхме крале — отговори Дрейвът, като опитваше тежестта на короната в ръката си. — Ти също трябва да се ожениш, Пичи — за някое здраво, закръглено момиче, което да те топли през зимата. Те са по-хубави от англичанките и можем да си изберем най-доброто. Прекарай ги един-два пъти през гореща вода — и ще станат по-прекрасни от картинки.
— Не ме изкушавай — казах аз. — Няма да докосна жена, докато нещата не улегнат напълно. Върших работа за двама, а ти за трима. Нека си отдъхнем малко, да видим може ли да вземем по-добър тютюн от Афганистан и да докараме нещо за пиене. Но никакви жени!
— Кой ти говори за жени! Казах съпруга — Кралица, която да роди на Краля кралски син. Кралица от племето на най-силните, която ще ги направи твои кръвни братя и която ще дели с теб леглото и ще ти казва всичко, което хората мислят за теб и за собствените си проблеми… Ето какво искам!
— Помниш ли оная бенгалка, с която живеех в Могул-сарай, когато бях стрелочник? Голяма файда имах от нея! Научи ме на езика и на някои други работи — и какво стана? Избяга със слугата на началник-станцията и с половината ми заплата. После се върна в Дадур, като влачеше със себе си едно малко метисче и имаше наглостта да каже на всички машинисти в депото, че съм и съпруг.
— Това са минали работи — каза Дрейвът. — Тези жени са по-бели от нас… и… през зимата ще имам Кралица!
— За последен път те моля, Дан — недей! Само ще си навлечем беди! В Библията е казано, че кралете не бива да отдават силите си на жени42, особено, ако управляват недоосновано кралство.
— За последен път ти отговарям — ще го направя! — каза Дрейвът и потъна между боровете като някакъв голям червен дявол.
Но женитбата не беше толкова проста работа, колкото си мислеше Дан. Той постави въпроса пред Съвета и не получи никакъв отговор, докато Били Фиш не каза, че е по-добре да се питат момичетата. Дрейвът ругаеше наляво и надясно. „Какво ми има?“ — крещеше той, застанал до идола на Имбара. — Да не съм куче! Или не съм достатъчно мъж за вашите госпожици! Не е ли тази страна под закрилата на моята десница? Кой спря последното нахлуване на афганците?
В действителност това бях аз, но Дрейвът бе прекалено ядосан, за да си спомни.
— Кой ви докара пушките? Кой поправи мостовете ви? Кой е Великият Магистър, според Знака, издълбан в камъка? — и той стовари ръката си върху каменния блок, където сядаше в Ложата и на Съвета, който винаги се откриваше като Ложа. Били Фиш мълчеше, останалите също.
42
„…и в Библията пише…“ — става дума за една от Соломоновите притчи: „Не давай силата си на жените, нито нравите си на губителките на царете…“ (притчи Соломонови 31:3)