/Трето/ Че ще се държим с достойнство и благоразумие и ако единият изпадне в беда, другият няма да го изостави.
Подписано от тебе и мене на този ден.
Пичи Талиаферо Карнехан
Даниел Дрейвът
И двамата — лица с неограничени Пълномощия.“
— Нямаше нужда от последната точка — каза Карнехан, като се изчерви скромно — но така е прието. Вече знаеш що за хора са скитниците, /докато не излезем от Индия, ние сме скитници, Дан/ и не вярвам да си помислиш, че бихме сключили такъв договор, ако не говорехме сериозно. Та ние се отказваме от двете единствени неща, заради които си струва да се живее.
— Няма да се радвате дълго на живота, ако предприемете тази идиотска авантюра. Не подпалвайте редакцията — казах аз — и си вървете преди девет.
Оставих ги да разглеждат картите и да си правят бележки на гърба на „Договора“.
— Утре непременно мини през Керван-сарая — това бяха думите им на раздяла.
Камхерсен-сарай е едно от най-оживените кръстопътища на човечеството, където керваните от коне и камили от Севера товарят и разтоварват. Тук могат да се срещнат хора от всички националности на Централна Азия и най-вече от самата Индия. Тук Балха и Бухара си дават среща с Бенгалия и Бомбай, в непрекъсната надпревара за налагане. На Камхарсен-сарай можете да си купите понита, тюркоази, персийски котки, седла, кожени дисаги, тънкоруни овце и мускус и да намерите най-различни странни сувенири. След обяд слязох там да видя дали моите приятели възнамеряваха да си удържат на думата, или ме бяха излъгали заради почерпката.
Близо до мен важно пристъпваше някакъв жрец, който въртеше тържествено някакъв книжен детски пумпал. Зад него беше слугата му, приведен под тежестта на пълен кош дървени играчки. Двамата товареха две камили и хората от сарая ги наблюдаваха, като се заливаха от смях.
— Жрецът е луд — обясни ми един търговец на коне. — Отива в Кабул да продава играчки на емира. Или ще се издигне много или ще си изгуби главата. Пристигна тази сутрин и оттогава се държи като побъркан.
— Лудите Господ ги пази — каза със заекване един кръглолик узбек на развален хинди. — Те предсказват бъдещи събития.
— Щяха ли да ми предскажат, че шиниварите19 ще ми ограбят кервана в Прохода20, почти, без да ги усетим — изгрухтя един юсуфзай, агент на търговска къща в Раджпутан, чиято стока по най-престъпен начин минала в ръцете на други мошеници веднага зад границата и чиито неудачи вдъхновяваха шегобийците на базара. — О, пророче, отгде идеш и накъде отиваш?
— От Руум21 ида аз! — извика пророкът, като размахваше своя пумпал — От Руум прелетях!… Върху крилете на хиляда дявола!… През морето!… О, крадци, измамници, лъжци!… Да бъде благословията на Пир Кан върху свините, псетата и лъжесвидетелите! Кой ще вземе помазаника божий на север да продава талисмани, каквито очите на емира още не са виждали? Камилите му няма да се ожулят, болест няма да повали синовете му и жените му ще му останат верни на оня, който ми отстъпи място в кервана си! Кой ще ми помогне да наложа краля на Руус със златен чехъл със сребърно токче? Милостта на Пир Кан ще благослови труда на ръцете му…
Той развя полите на своя габардин и започна да прави пируети между редиците завързани коне.
— След двайсет дни заминава един керван от Пешуар за Кабул, хазрат22 — каза търговецът юсуфзай. — Моите камили тръгват с него. Сподели с нас нашия път и ни носи късмет!
— Поемам на часа! — извика пророкът — Ще се понеса на моите крилати камили и ще бъда в Пешуар за един ден! Ха! Хазар Мир Кан — провикна се той към слугата си — изкарай камилите, но нека първом възседна моята!
Той се метна върху гърба на своята камила, която беше коленичила и като се обърна към мен, извика:
— Ела и ти, сахиб! Ела още малко нататък и ще ти продам един талисман — един амулет, който ще те направи крал на Кафиристан!
Изведнъж всичко ми се изясни и аз тръгнах след камилите, докато стигнахме на открития път и пророкът спря.
— Какво ще кажеш за това? — попита той на английски. — Карнехан не говори техния диалект, затова го направих мой слуга. Много е представителен. Не е било напразно, дето съм обикалял тази страна четиринайсет години! Не говорех ли безупречно? В Пешуар ще се прикачим към един керван, докато стигнем до Джагдаллак, а там ще гледаме да заменим камилите за магарета и да проникнем в Кафиристан. Пумпали за емира!… Божичко!… Мушни си ръката под седлото и ми кажи какво усещаш!
Усетих приклада на една „Мартини“, и още един, и още един…
— Двайсет парчета — спокойно каза Дрейвът. — Двайсет парчета и пълен комплект амуниции под пумпалите и глинените кукли!
21
Руум — арабско-персийското название на Византия и Константинопол, споменаващо се често във фолклора.