— Господ да ви е на помощ, ако ви хванат с това нещо! — казах аз. — Една „Мартини“ там струва колкото теглото си в сребро!
— Петнайсет хиляди рупии — всяка рупия, която сме изпросили, заем или откраднали, е вложена в тези две камили — каза Дрейвът. — Няма да ни хванат. Минаваме през Хайбер с редовен керван. Кой ще закача един беден луд пророк?
— Имате ли всичко необходимо? — попитах аз поразен.
— Не още, но скоро ще имаме. Подари ни нещо за спомен, Брате! Вчера ми направи услуга; и първия път — в Маруор също. Ще ти дам, както се казва, половината от Кралството си.
Изтеглих един малък джобен компас от верижката на часовника си и го подадох на пророка.
— Довиждане — каза Дрейвът, като ми протегна внимателно ръка. — За последен път се ръкуваме с англичанин за много дни напред. Стиснете си ръцете, Карнехан! — извика той, когато и втората камила се изравни с мен.
Карнехан се наведе и ми подаде ръка. След това камилите отминаха по прашния път и аз останах сам и объркан.
Не можах да открия никакъв пропуск в маскировката. Сцената в сарая показваше, че манталитетът им напълно отговаря на местния. И все пак, щеше да бъде истинско чудо, ако Карнехан и Дрейвът успееха да преминат през Афганистан, без да ги хванат. Но оттам нататък щяха да си намерят смъртта — сигурна и ужасна смърт.
Десет дни по-късно един приятел индиец, съобщавайки ми последните новини от Пешуар, щеше да започне писмото си така: „Тук падна голям смях с някакъв побъркан свещеник, който отивал да продава разни дрънкулки и украшения, които представя за необикновени талисмани, на Н. В. Емира на Бухара. Мина през Пешуар и се присъедини към Втория Летен керван за Кабул. Търговците са доволни, защото от суеверие вярват, че такива чудаци носят късмет.“
В такъв случай и двамата бяха минали границата. Имах намерение да се моля за тях, но същата нощ в Европа умря един истински крал и трябваше да му се пише некролог.
Колелото на света23 непрекъснато минава през едни и същи фази. Лятото отмина, след него зимата; и пак дойде, и пак отмина… Ежедневникът си излизаше, и аз си работех към него, и на третото лято настъпи същата гореща нощ, поех същото нощно дежурство, в същото напрегнато очакване на някакво съобщение от другия край на света — както първия път. За тези две години бяха умрели няколко видни личности, машините бяха започнали да тракат малко по-силно и някои от дърветата в двора на редакцията бяха станали няколко фута по-високи. Но това бе единствената промяна.
Прекосих печатарския цех и се озовах сред същия — описан вече — интериор. Нервното напрежение беше по-голямо отколкото преди две години и жегата ме стягаше доста по-мъчително. В три часа изкрещях: „Пускай машините!“ и вече си тръгнах, когато до стола ми пролази нещо, което напомняше човек. Беше превит на кравай, главата му бе хлътнала между раменете и замяташе краката си като мечка. Трудно можех да кажа дали вървеше или се влачеше — този урод, увит в дрипи, който ме назоваваше по име и през сълзи обясняваше, че се е върнал.
— Ще ми дадеш ли нещо за пиене! — прохленчи той. — За бога, дай ми да пийна нещо!
Тръгнах обратно към канцеларията и той ме последва, стенейки от болка. Запалих лампата.
— Не ме ли познаваш? — изпъшка човекът, като се свлече в едно кресло и обърна измъченото си лице, закрито от сплъстена посивяла коса, към светлината.
Взирах се напрегнато в него. Някъде по-рано бях виждал подобни вежди, които се събират в широка черна ивица над носа, но да ме убиеха, не можех да кажа къде.
— Не те познавам — казах аз, като му подадох уискито. — Какво мога да направя за теб?
Той надигна жадно бутилката и потрепера, въпреки убийствената жега.
— Аз се върнах — повтори той. — Аз бях Кралят на Кафиристан — аз и Дрейвът… Короновани Крале… Всичко започна в тази канцелария. Ти си стоеше ей там и ни даде книгите. Аз съм Пичи — Пичи Талиаферо Карнехан… А ти си седял тук през цялото това време!… Божичко!…
Бях повече от учуден и не можех да скрия чувствата си.
— Това е вярно! — сухо изкудкудяка Карнехан. — Вярно като евангелието. Ние бяхме Крале — с корони на главите… Аз и Дрейвът… Бедният Дан… О, бедният, бедният Дан — който никога не приемаше съвети, дори когато аз го молех!…
— Уискито е за теб — казах аз — и няма за къде да бързаш. Разкажи ми всичко, което си спомняш! Абсолютно всичко — отначало до край. Вие минахте границата с камилите — Дрейвът преоблечен като луд просяк, а ти — като негов слуга. Това помниш ли го?
23
Има се предвид Колелото на Буда, символизиращо в будизма постоянното изменение и дълбокото единство на всичко съществуващо.