— Пийни още уиски и продължавай — казах аз. — Това е било първото село, в което сте влезли. Как станахте крале?
— Аз не бях крал — каза Карнехан. — Дрейвът беше Кралят… И изглеждаше толкова внушителен със златната корона на главата… и всичко… Двамата с неговия човек се настаниха в селото и всяка сутрин Дрейвът сядаше от едната страна на стария Имбра, а хората идваха и се покланяха. Това беше заповед на Дрейвът. След това в долината слязоха много мъже и Карнехан и Дрейвът ги избиха един по един с пушките, преди ония да се усетят откъде се стреля. Спускат се после двамата в долината и се изкачват пак по отсрещните склонове и намират едно друго село — също като първото — и всички падат по очи на земята и Дрейвът казва: „Какъв е спорът между вашите две села?“ И хората посочват една жена — не по красива от мен и от теб — която била открадната — и Дрейвът я връща в първото село и преброява мъртвите — бяха осем. За всеки убит отлива по малко мляко на земята, завърта ръце като пумпал и казва. „Всичко е наред“. После събират с Карнехан старейшините на всички села, завеждат ги под стража в долината, показват им как да изровят с копие една права бразда по средата и дават на всеки по един чим от двете страни на браздата. Тогава целият народ слиза и започва да крещи като дяволско пълчище и Дрейвът казва: „Вървете и орете земята и се плодете и множете се!“25 — което те вършеха и без да разбират. След това питахме как се наричат нещата на техния език — хляб, вода, огън, идоли и други такива — и Дрейвът води жреца на всяко село до местния идол и му казва, че трябва да седи там и да съди хората, и че ако нещо не върви както трябва, ще бъде застрелян.
На другата седмица бяха изорали долината — безшумно като пчели и по-усърдно от мравки, а жреците изслушваха всички жалби и обясняваха на Дрейвът със знаци за какво става дума.
„Това е само началото — казва Дрейвът. — Те мислят, че сме богове.“ Двамата с Карнехан избират двайсет от най-добрите мъже и им показват как да зареждат пушките, как да се строяват по четирима и да се разгръщат във верига. Възприемаха много бързо и го правеха с голямо удоволствие. След това Дрейвът изважда лулата и торбичката с тютюна, оставя по един заместник във всяко село и двамата тръгваме да видим какво има да се прави в следващата долина. Бяха само скали и сред тях — едно малко селце и Карнехан казва: „Да ги заселим в първата долина“ и ги води там и им дава от свободната земя. Не бяха много стока и затова преди да ги пуснем в новото кралство ги осветихме с кръвта на едно яре26. Това впечатли хората и те се заселиха кротко; и Карнехан се върна при Дрейвът, който беше влязъл в една друга долина, цялата в сняг и лед — още по-навътре в планината. Нямаше жив човек и армията се уплаши. Но Дрейвът застреля един и продължи, докато най-сетне намираме едно село с няколко жители и армията им обяснява, че ако не искат да бъдат убити, ще е по-добре да не стрелят с техните мушкетчета — защото те имаха мушкети. Сприятеляваме се с жреца и аз отивам там с двама от армията да обучавам мъжете. И ето — под бумтежа и рева на литаври и рогове, слиза през снега един Вожд, защото чул, че някакъв нов Бог обикаля по тези места. Карнехан стреля от половин миля в тълпата и ранява един в ръката. След това изпраща послание до Вожда, че ако не иска да бъде убит, трябва да дойде сам, без оръжие и лично да се ръкува с мен. Вождът пристига и Карнехан му стиска ръката, после прибира оръжието — също както правеше Дрейвът — а Вождът беше много изненадан и ме пипна с ръка по веждите После Карнехан сам отива при Вожда и го пита със знаци има ли някой враг, когото мрази. „Имам“ — отвръща Вождът.