— Какво търсиш тук? — Лион Ламбер се върна в разговора.
— Търся хора — гласът на младежа беше твърд и непоколебим. В първия момент Лион го прие за шега и понечи да се засмее, но в последствие разбра, че не е.
— За какво са ти хора, момче?
— Търся хора, господине, хора, които да излекувам.
Младежът говореше спокойно и сериозно. От вида му си личеше, че не е някой нехранимайко, а добре възпитан и интелигентен човек.
— Да не си доктор или нещо подобно, момче, защото едва ли ще можеш да помогнеш на някой? Всички сме наясно със ситуацията.
— Не съм доктор, господине, аз съм лечител.
— Че каква е разликата? — попита Лион и се засмя с нотка на сарказъм в гласа си. — Не виждам нещо по-различно, момче. Така или иначе, и врачка да си, едва ли ще можеш да помогнеш на някого.
— Мисля, че мога, господине. — Той сложи рязко дланта си на челото на възрастния мъж. Лион Ламбер се опита да реагира, но в момента, в който той почувства дланта върху лицето си, всичко пред него потъмня и той изгуби съзнание.
Главата го болеше, а гърбът — още повече. Ламбер отвори очи и установи, че е спал пред скамейката, на която беше сутринта. Той се изправи и се хвана за главата, която го удостояваше с туптяща болка на всеки един удар на сърцето му.
— Да му се не види и хлапето! — Ламбер си изруга и се запъти към мястото, където живееше. Беше станало тъмно и леко хладно. Той потри ръцете си и ги прибра в джобовете на панталоните си, за да ги стопли. От това си действие той установи, че има някаква хартийка в джоба му. Той я изкара и погледна на лунната светлина какво всъщност е тя. В първия момент на видя нищо и затова изкара джобното си фенерче. Включи го и видя, че това е бележка. Бележка, оставена му от младежа. Той започна да чете съдържанието й:
Господин Ламбер,
Съжалявам, че така се получи, но едва ли щяхте да ми позволите да ви лекувам с моите си методи. Както и да е. Вие вече сте здрав човек, който не трябва да се притеснява за живота си. Нищо освен насилствена смърт не може да ви убие отсега нататък. Да, господине, точно така, ракът ви вече няма да ви безпокои, нито пък радиацията. Колкото по-дълго избягвате конфронтации, толкова по-дълго ще живеете. Останалото е магия. Приятен живот ви пожелавам и не забравяйте, че не съм искал да ви навредя.
Искрено ваш
Писмото беше написано с красив почерк, което увери Ламбер, че младежът не е лекар, защото те пишеха отвратително. Но какво всъщност се случи днес? Някакъв младеж се появи от нищото, казаха си няколко приказки и той изчезна при странни обстоятелства. Какво ли е имал предвид с това, че го е излекувал? Дали го е излекувал наистина? Или просто хлапето не е с всичкия си и има нужда от помощ. Но как? Нямаше лек против рака, нито против радиацията. Как е възможно? Колкото и да си блъскаше главата Лион Ламбер нямаше да узнае какво всъщност се е случило.
Итън Хаузър бродеше по света повече от година и помагаше на хората. Някои го приемаха с отворени обятия, други го гонеха и наричаха демон, а на някои просто не им дремеше какво ще направи с тях. Накрая той установи, че не може да продължава с вечното бродене. Сметна, че ще е по-добре да се установи някъде и хората да идват при него, разбира се тези, които желаеха. Самият той излекува много хора за тази една година, през която броди из света. Все повече човешки същества започваха да се събуждат с думите: Ако не беше това момче, днес можеше и да не се събудя. Светът започна малко по малко да научава за този месия, този млад мъж, който даряваше живот.
Итън Хаузер се установи в родния си Монреал, Канада. Той знаеше, че броденето е приключило и постави началото на мястото, в което щеше да се опита да спаси колкото се може повече човешки същества. Естествено нямаше много време. За година и половина трябваше да излекува около тридесет милиона души, непосилно число за него. Но той щеше да направи най-доброто, на което е способен.
За да запознае хората с настоящото си и вече постоянно място на пребиваване, той използва Интерхолда. Интерхолда представляваше устройство, което праща зададената информация към всички приемници на информация. Всяко включено радио, телевизор или компютър щеше да получи изпратената информация. Всъщност цялата система беше, че Интерхолда имаше много мощен радио-предавател, който изпращаше информацията до сателитите в космоса и те пращаха тази информация до всеки уред, който можеше да я приеме.