В продължение на два месеца той работеше усърдно. Все повече и повече хора идваха при него да търсят помощ. Разбира се, те я и намираха. Имаше и доста, които просто идваха да му благодарят, че ги е излекувал, а са нямали възможност да изкажат уважението си. Такива като Лион Ламбер. Той почука на вратата една сутрин и на прага се появи младежът. Той изглеждаше уморен и недоспал. Но при вида на възрастния човек той се освежи.
— Виждам, че изглеждаш добре, господине — забеляза Итън и продължи — явно изгревите ти се отразяват добре.
— Така е момчето ми. — Лион извади златна гривна и я подаде към младежа. — Вземи, подарък от мен. Не успях да ти благодаря при предната ни среща, бързаше много, явно си имал самолет за хващане.
Двамата се запревиваха от смях също като при първата им среща.
— Беше на жена ми — Лион продължи — искам да я има човек, който дарява живот. Мисля, че и тя би искала това.
— Благодаря ти, това е голям жест за мен.
Лион Ламбер се просълзи и прегърна младежа.
— Надявам се някой да оценява това, което правиш, а не просто да се възползва от него. Сега ще тръгвам, но пак ще дойда. Виждам, че в Канада е хубаво. Е, не е като у дома, но поне ще разгледам различно място от Франция.
Възрастният мъж се обърна и с усмивка на лице се запъти нанякъде.
Итън Хаузър чу неистов шум, идващ отвън. Той стана и погледна през прозореца на стаята си. Навън имаше невъобразимо огромна тълпа, която приближаваше към неговата сграда. Той излезе навън на верандата си и зачака тълпата да приближи. Сякаш цялото население на Земята беше дошло тук в този ден. Итън Хаузър нямаше и представа колко е прав.
— Какво става тук? — Хаузър попита първите хора, приближили се до него.
— Идваме при вас. Искаме да ни излекуваш. Искаме да не сме смъртници вече. Идваме тук, за да го направиш.
— Добре, но не мога да ви излекувам всичките — отбеляза лечителят.
— Колкото можеш, лечителю.
— Добре, един от вас да дойде вътре при мен.
Първият, който тръгна беше издърпан от останалите. Всеки се запъти към вратата на къщата, но и всеки се опита да попречи на всеки. Така се възцари един хаос и безредие. Хаузър започна да вика и се запъти да ръзтърва няколко човека, които се биеха точно пред него. В отговор на добрите си намерения той получи юмрук в лицето. Той падна и му се зави свят. В следващия момент усети силен шут в ребрата си и неистова болка премина през цялото му тяло. С останалите си работещи сетива той чу последните думи, които щеше да чуе през живота си:
— Щом не можеш да ни излекуваш всичките, тогава няма да излекуваш никого.
И настъпи тишина.
Лион Ламбер се беше изкачил на върха на телеграфната кула и облян в сълзи наблюдаваше безпомощно събитията. В този момент той видя в лицето на Итън Хаузър Исус Христос разпънат на кръста. „Колко глупави сме всички“, мислеше си. Той разбра, че случилото се преди хиляди години се случва отново. Знаеше, че се е случило, случва се и пак ще се случи, може би след още две хиляди години, никой не можеше да каже. На определен период от време се ражда човек, различен от другите. Човек с необикновени способности и дарби. Той е всеотдаен към човешкия род и се бори за благоденствието му. Дава всичко, дори и живота си, за да бъде полезен. Някои го наричат БОГ, други — ИЗВЪНЗЕМЕН, а трети — ПРОСТО ЧОВЕК. Лион Ламбер беше от хората, които не вярваха в богове или извънземни. Той вярваше в добрите намерения и в добрите хора. Вярваше, че във всеки човек има добро, но явно не знаеше, че освен добро във всеки човек имаше и зло.