— Истина е — обади се нисък петокласник от Белене, пушещ небрежно. — Аз съм му градски и знам за този случай. Ама има и още истории — Белене е пълно с тях. Веднъж един мъж си пийнал и тръгнал да сваля някаква мадама. Отишли някъде по брега на Дунава — искали да правят това-онова. Той ѝ вика: „Хайде тук“, а тя го дърпа все по-навътре, към едни камъни досами брега. Накрая онзи не издържал, хванал я и ѝ дръпнал полата нагоре.
— И после? — ухили се никополчето.
Малкият беленчанин пусна кръгче дим от цигарата си.
— Краката на жената били магарешки.
— А стига бе! — шашна се мустакаткото.
— Искам и аз да ви разкажа една! — обади се чернокосо свищовлийче с яркосини очи. — Значи, отишла една жена посред нощ на свищовските гробища да занесе цветя на гроба на мъжа си. За какво ли ѝ е било през нощта да ходи там… Отишла тя, оставила цветята, оплаквала на гроба и изведнъж чула недалеч зад себе си звуци на цигулка. Обърнала се и видяла един стар дядо с побелели коси да седи на един гроб и полека да тегли лъка по струните. А дядото бил полупрозрачен — през него се виждало… Уплашила се и побягнала. На другия ден отишла, ама по светло на гробищата, и право на гроба, дето седял дядото призрак. И какво мислите, прочела на надгробната плоча?
— Ми не знаем, ти ще кажеш — додаде нетърпеливо една беленчанка.
— Човекът, който лежал в този гроб, бил известен цигулар.
— Ами то се и очакваше — обади се русо четвъртокласниче от Ореш. — Чакайте да ви разправя една история, дето един братовчед на тати му я е обаждал. Значи, на този братовчед на тати умира сестра му съвсем млада. И погребали я, отишли на кръчма родата, почерпили се за бог да прости, пък се понапили. А знаели за едно предание — че ако един човек е починал и ти през нощта заровиш празно шише в гроба му, на другия ден сутринта щом изровиш шишето и погледнеш срещу слънцето, ще видиш вътре последното желание на починалия. И братовчедът отишъл през нощта и заровил една бутилка в гроба на сестра си. На сутринта отива, изравя я, изправя шишето срещу слънцето… и вижда вътре сестра си, облечена в булчинска рокля.
— Брей… Искала е да се омъжи! — ахна никополския.
— Абе ти все се обаждаш, я разкажи нещо! — додаде сърдито беленчанката.
— Ще обадя, що да не обадя… Ама после и ти ще обадиш нещо. ’Начи, туй тейко ми го е разправял. Ходил през нощта да лови риба на Дунава съвсем сам. По едно време вижда над водата да се носи някакъв бял облак, като пара. А от облака се чува смях, плискане. Като се взрял — що да види: някакви голи момичета, млади, красиви, смеят се и играят във водата. Вкаменил се от страх… То туй били самодиви! Добре че не го видели. Я сега ти разказвай.
— Добре де — тросна се беленчанката. — Това, дето ще го разкажа, моите градски сигурно го знаят. Имаше една стара баба в Белене, дето живееше на брега на Дунава, тя почина. Ама си беше вещица — правеше магии, проклинаше хората, ходеше по гробищата и обръщаше кръстовете на мъртвите наопаки. Веднъж прокле собствения си внук, а той още на другия ден почина. А беше млад, на двайсетина години. Леля му плачеше на погребението, крещеше срещу бабата, а тя проклетиса и нея. И да видиш — на следващия ден на лелята мъжа ѝ, електричар, както поправял жиците на един дирек, паднал от него и сега е инвалид, а свекъра ѝ умря скоро след туй…
— Истина е — закимаха в такт двамата беленчани.
— Хей, момче, ти си много тих, разкажи нещо! — избоботи никополския.
Призивът беше отправен към едно ниско, набито петокласниче, живеещо нейде из Балкана. То се сепна, примигна веднъж-дваж и започна да разказва, запъвайки се на места от притеснение:
— Ами аз съм чувал една история, дето жена и мъж се оженили. Една нощ се прибирали вкъщи, ама нещо им се развалила колата. Мъжът излязъл да търси помощ, а жената останала в колата. Седяла, седяла, чакала. Изведнъж отнякъде изскочил грамаден вълк и започнал да я напада, мъчейки се да влезе в колата. Тя пищяла, ритала го, блъскала го с вратата, а той ѝ късал роклята със зъби. Внезапно отнякъде пропял петел. Вълкът замръзнал, скокнал и избягал. След малко мъжът ѝ се върнал и тя уплашено му забърборила какво се е случило. А той само се засмял… а между зъбите му имало конци от роклята ѝ.
— Ауууу! — зави големият беленчанин и стресна момичетата, които изпискаха уплашено.
Балканджийчето го изгледа сърдито и продължи:
— Видяла жената, че мъжът ѝ е върколак, и се свряла уплашено в колата. Оня човъркал автомобила, оправил го и се прибрали. Тя разправила всичко на майка си. Пък майка ѝ си падала нещо ясновидка. И скроили план, та успели да бутнат върколака в една запалена пещ. Затворили вратичката и той изгорял жив вътре.