— Чувал съм нещо подобно — обади се едно момче от Троян със зелени очи. — А знаете ли в Троян сега каква история се шири? В тавана на една запустяла къща се събират метъли да пият и пушат трева. И винаги като се напушат яко виждат едно и също — стената се разтваря, от нея излизат хора, оглеждат метълите и преминават през отсрещната стена. Метълите започнали да мъкнат и разни нормални, обикновени хора, да ги напушват и да ги насмъркват — всичките виждат същото, как стената се отваря и от нея излизат хора. Уплашили се и отишли при една врачка. А тя още щом ги видяла на прага си и им казала: „Абе момчета, вие сега ходите на едно място, ама спрете да ходите там“.
— Ми правилно им е казала, защо са ходили? — обади се Големия беленчанин. — В Белене наскоро един батко минавал покрай една къща зимата. И изведнъж нещо започнало да го души. Паднал на земята той, причерняло му пред очите, ама добре че отнякъде се появили три момичета, дето се смеели, и изведнъж го отпуснало. Скочил той, побягнал към една близка кръчма, нахълтал вътре и разправил какво го е сполетяло. В кръчмата му се скарали, казали му, че е пиян. Той си тръгнал. Ама за проклетия минал покрай същата къща. И пак го стиснало за гърлото онова нещо. Този път обаче нямало кой да мине да го отърве и припаднал. На сутринта го намерили и го свестили, ама бил измръзнал и се наложило в болницата да му отрежат пръстите на ръцете и на краката.
— Вярно е! — възбудено се обади Малкия беленчанин. — А пък аз чух за някакъв човек, дето вечерта се разхождал по брега на Дунава и видял една жена да пише нещо по пясъка. Той я попитал какво пише, а тя се обърнала към него — лицето ѝ било жълто. Човекът се уплашил и отминал. А на другия ден видял в града некролог със снимката на тази жена, и в некролога пишело, че е починала преди няколко месеца…
— Белене е прокълнато място — съгласи се беленчанката. — На мене баба ми е разправяла, че през войната имало един католически свещеник от Полша, избягал тука да не го убият немците. Бил много вярващ, нещо като светец. Един човек в града ни тогава се оженил. Кротък човек бил, ала изведнъж се променил — карал се на жена си, биел я, пиянствал, играел комар… Веднъж дошъл пиян в черквата да я прибере. Попът го видял, отишъл при него и започнал да говори нещо на латински и да люлее кадилницата около главата му. Паднал човекът на земята, загърчил се и изведнъж от устата му изскочил някакъв черен дим — като мрак. После се свестил, отишъл си вкъщи и отново станал кротък и благ, какъвто бил и преди.
— А аз знам една история, дето не съм сигурен от кой град е точно, ама много ми хареса и ще ви я разкажа — обади се свищовлията, който разказа за цигуларя. — Значи, отишъл един пич на дискотека и се запознал с едно гадже. Танцували, сваляли се, отишли на кафе. Там тя разляла кафето на роклята си, станало ѝ петно. Накрая младежът я изпратил до вкъщи с уговорката, че ще се видят на другия ден. Отишъл на другия ден той и позвънил. Излязла майка ѝ. Той ѝ обяснил така и така, че идва за дъщеря ѝ, а майката като ревнала. Дъщеря ѝ била починала преди няколко години. Не повярвал младежът и накрая се стигнало до там, че разкопали гроба. А в ковчега момичето лежало младо и красиво, сякаш през всичките тези години въобще не се е разлагала. А на роклята ѝ имало петно от кафе…
— Пък в Белене ми обадиха за една жена, която имала червени очи и можела да се превръща в котка — започна Големия беленчанин.
— Е, стига с вашите беленски истории де! — обади се сърдито троянския. — Хей, ти не се обаждаш въобще, я разкажи нещо.
Последното беше отправено към едно мълчаливо и уплашено на вид красиво момиче с руса коса. На лицето ѝ се мъдреха големи очила, а около врата ѝ бе увито малко бяло шалче. Тя гледа няколко секунди цялата компания, после бавно започна:
— Ами аз съм от Янтра. Това е едно село на едноименната река. Чувала съм една история за жена, която се събудила през нощта и отишла в съседната стая, защото бебето ѝ плачело. Като отворила вратата, замръзнала от ужас — някакъв нисък, гърбав мъж, целия космат, се бил надвесил над люлката. Това било таласъм. Той душал бебето с една връв. Разпискала се жената и хвърлила по съществото първото нещо, което ѝ попаднало — икона ли, библия ли, ама успяла да го прогони и той избягал през комина.
— Хм. Това не ми се видя особено страшно — сви презрително устни беленчанката.
— Нито пък на мен — додаде свищовлийката.
— Или пък на нас — подкрепиха ги Малкия и Големия беленчанин заедно с никополския.
Русата красавица от Янтра се стъписа, лицето ѝ пребледня. Тя бавно разви шалчето от врата си, после дръпна надолу яката на блузата и приближи шия до светлината на свещите.