В горещия юнски следобед Стилиян влезе във видеотеката и остави на плота вчерашните касети. Сашо — силен мъжага с катинарче и бръсната глава, се усмихна на своя топ клиент.
— Здравейте, господин Калчев!
Кипаджията махна раздразнено с ръка.
— Ех, Сашо, стига с това господин Калчев! Викай ми Стилиян, на малко име, зарежи ги тия официалности.
— Какво ще вземете днес? — попита собственикът на видеотеката и започна да отваря касетите, проверявайки дали са превъртени.
— Ами ще видим — неопределено измърмори Стилиян и погледът му се плъзна по рафтовете. Във въздуха се усещаше леката миризма на сяра.
Докато Сашо върна по местата „Изгубени момчета“, „Аризонски върколак“ и „Тути Фрути“, редовният му клиент си бе избрал нови филми за вечерта — „Инкубус“, „Къщата на бродещите мъртви“ и „Дивашки секс“.
— Както винаги — два черни и един червен, а? — подсмихна се Сашо, постави касетите в обложките и отчете наема им в компютъра.
— Е, почти винаги — неопределено измънка Стилиян, прибра касетите в платнената чанта и се сбогува набързо. Миризмата на сяра, която усети като влезе във видеотеката, бе започнала да става нетърпима.
Александър Пенчев махна с ръка след него и неопределено се усмихна. Погледът му беше пронизващ, а очите му сякаш бяха бездънни ями…
Тази нощ Стилиян изгледа ужасите и първите петнайсет минути от порното. Сънят го налегна внезапно и той заспа на фотьойла, стиснал незапалена цигара в лявата ръка и оная си работа в дясната.
Два поредни дни кипаджията взе трите части на „Писък“ и тези на „Знам какво направи миналото лято“. Модерният съспенс не му допадна особено, но ставаше за гледане, въпреки че пискащите страхливи тийнейджъри повече го подразниха, отколкото да предизвикат онази сладостна тръпка под лъжичката, която Стилиян изпитваше винаги, когато е уплашен, превъзбуден или под голямо напрежение. Тази тръпка за него беше всичко и не можеше да се сравни нито с приятното удоволствие от глътката студена бира, нито с олимпийското спокойствие на цигарения дим, нито с изригващия вулкан на семеизпразването.
Последвалите вечери, когато гледа „Свети Валентин“, „Градски легенди“ и „Факултетът“ затвърдиха в него окончателното мнение, че да направиш филм, в който студенти или абитуриенти се избиват помежду си е тъпо, а Холивуд не спира с комерсиализацията. Трилогията „Пророчеството“ обаче го покърти. Кристофър Уолкън беше просто неотразим в ролята си на архангел Гавраил. Все пак в извратения, мръсен и комерсиализиран Холивуд се срещаха и кадърни актьори, които участваха в сносни филми.
Порното също се харесваше много на кипаджията. Знаеше почти всички от известните актьори — Рон Джереми, Роберто Малоун, Бруно SX, Питър Норт, Тити Бой, а и актриси — Джена Джеймсън, Трейси Лорде, Силвия Сейнт, Бриана Банкс, Оливия дел Рио, Британи Андрюс… По времето, когато всеки имаше кабелна телевизия и гледаше въпросните актьори след полунощ по XXL или Spice Platinum, Стилиян Калчев предпочиташе да гледа на касети изпълненията на порнозвездите от по-младите им години. Класиката си е класика — желязно правило в неговия живот.
Детството на Стилиян не беше от най-леките и може би това бе една от причините, които го превърнаха в самотен отшелник, който странеше от хората, нямаше приятели, не контактуваше почти с никого и бе все още девствен. Като малък израсна на село при баба и дядо — родителите му работеха в града на смени и нямаха време да го гледат. Всеки човек има нещо специално за самия себе си, което го прави уникален — специфична черта на характера, голям късмет или липса на такъв, физическа особеност или нещо друго. При Калчев това бе способността му винаги да попада на неподходящото място в неподходящото време. Петгодишен, малкият Стилиян влезе в клозета на двора, където пикаеше дядо му. Старецът подгони хлапето с бастуна, бълвайки проклятия, а внукът му прекоси двора като стрела, хълцайки от страх. Обладан от паниката, малкият Стилиян прескочи дувара и попадна в двора на комшиите, където се зарови в купа сено, без да престава да трепери, а пред очите му беше парчето на дядо му — много по-голямо от неговото — и яростното лице на стареца, размахал бастуна.
На осем, прекарвайки лятото на село, бъдещият кипаджия за пръв път видя гола жена. Това се оказа баба му, която се къпеше в банята, а хлапето я съзря през прозорчето, докато нехайно си дялкаше някаква пръчка на двора. Той сгъна ножчето, прибра го в джоба си и тихо се покатери по опряната в стената стълба, за да види по-добре. Сърцето му блъскаше в гърдите като отчаяна птичка в кафез, но любопитството надви страха му. Гледката не му хареса — увисналата, набръчкана кожа на баба му будеше отвращение, също като олисялото пространство между краката ѝ, приличащите на празни кесии гърди и бучките по прасците ѝ. Стилиян слезе тихо по стълбата с начумерено лице. Всички ли жени изглеждат така? Бабата така и не разбра за проявата на воайорство от страна на внука ѝ.