— Извинете, колко струва „Либийската връзка“?
Изтръгната от унеса, Силвана скокна пред клиента — люпещ семки образ с очила и нос като настъпен картоф.
— Петнайсет лева, господине.
— Петнайсет лева? Хе, че от къде на къде? Григор Лилов не е ли помислил, че книгата му скоро съвсем ще загуби своята актуалност? Прогнозирам, че след две години тази книга ще струва не повече от четири лева.
С тези думи човекът помъкна чантата си от „Била“ надолу по булеварда и подвикна през рамо:
— Довиждане, ще мина след две години!
Силвана не успя да се сдържи и прихна. Ама че идиот!
Стефан наблюдаваше отстрани с немигащ поглед развеселената продавачка. Оттук бе успял да задигне само една книга веднъж, при това се бе случило едва вчера — дебелият сборник „Всичко е съдбовно“. Беше му адски трудно — тая цицорестата с големите баджаци имаше очи на рис. От месеци я дебнеше и едва вчера успя в начинанието си — залисана в омагьосването на някаква почитателка на любовните романи, продавачката се разсея и Стефан успя да грабне заветния том. Той си пое дъх и полека започна да се приближава към сергията…
Силва видя опърпания дългуч и се наежи. Ето един от многобройните идиоти, които минаваха през работното ѝ място — Чичко Стиви Крадльото. С този трябваше да се внимава изключително много. Дълъг и сух като солета, с неизменния омазнен каскет на голямата си глава (ха, интересно — днес беше без него), тоя стар ерген мигаше често-често, като плъх в трици, а очите му шареха навред, с цел да откраднат нещо. Силвана го бе кръстила така, защото се интересуваше само и единствено от Стивън Кинг. Всеки път, когато той минеше през сергията ѝ, се случваше едно и също — изтъпанваше се като побит кол и се вторачваше в ъгълчето, където бе наредила романите на Кинг. Тогава сякаш се преобразяваше — спираше да мига и да блуждае с поглед, изпъваше се като струна и фиксираше неотклонно книгите на явно любимия си автор, абстрахиран от всичко и всички. Можеше да откара така с часове. А може би с дни.
Естествено, Силвето не можеше да го изтърпи и се приближаваше към него, след което кротко го питаше може ли да помогне. Тогава медитацията му се нарушаваше, той се сепваше, прегърбваше се отново и започваше да мига на парцали. Избърборваше нещо смутено, свил уплашено рамене, след което си тръгваше, извръщайки се няколко пъти назад, вперил жаден взор в книгите на най-филмирания писател на света. На Силвана предния ден ѝ бе изчезнала една от тях — сборникът „Всичко е съдбовно“. Разбра го чак тази сутрин като нареди сергията. Досега никога не бяха крали книги от нея, но явно вчера бе минал и успял да издебне подходящ момент, за да свие дебелата тухла, проклетникът. Беше напълно сигурна, че е той.
— Ще желаете ли нещо? — попита продавачката с глас, сякаш току-що изваден от фризера. Хич не ѝ беше до тоя, още повече че вчера вероятно бе откраднал от нея книга, която тя щеше да заплати от собствения си джоб. А днес идваше за още! Клептоман проклет!
Стефан усети силната ѝ неприязън и се сви още повече, даже се изчерви. Ясна работа — той е.
— Вчера ми е изчезнала една книга — продължи Силвия все така ледено. — „Всичко е съдбовно“, на Стивън Кинг. Понеже знам, че вие сте му… поклонник, та се запитах дали не знаете нещо по въпроса…
Рискован ход. Ако беше някой друг, щеше да се възмути от подобно обвинение, макар и поднесено по така завоалиран начин. Щеше да се тросне, да се врътне обиден и да не дойде повече при Силвана — дори да е виновен. Но не и този човек. Не и Чичко Стиви Крадльото.
— Аз-аз-аз не знам, не мога, откъде да разбера, къде ти, не съм чул — запелтечи несвързано той, мигайки често-често. Погледът на Силва не беше по-топъл от гласа ѝ. Крадецът на книги накрая схвана, че е силно нежелан и се отдалечи, размахвайки смешно крачолите на дългите си пергели.
Силвана извади ластика, прибра черните си коси в стегната опашка и мислено се поздрави с малката победа.