Стефан въздъхна и погледна часовника на стената — наближаваше обяд. Какво да направи, за да убие времето до вечерта? Хмммм.
Внезапно погледът му падна върху раздрънкана пишеща машина „Ерика“, кротуваща в един ъгъл. Преди много време баща му я бе донесъл от гурбет в ГДР и сега Стефан я използваше от време на време, за да пише. Какво ли можеше да напише…
Разлепените по стените плакати на Стивън Кинг го подсетиха. Това беше гениална идея! Кралев измъкна машината, сложи я на масата, вдяна един бял лист и зачука по клавишите с двупръстата си система.
Жоро тъкмо довършваше обяда си — мазна пица от ъгъла на „Патриарха“ и „Витошка“, когато пред него се изтъпани познатият му дългуч от снощи, дето беше платил петдесетак за снимките на Стивън Кинг.
— Д-д-добър ден — смутено заекна клиентът и започна да пристъпя от крак на крак.
Георги мъчително преглътна последния залък и се опита да се направи на учтив.
— Добър ден, какво ще обичате?
Мъжът извади от задния си джоб сгънат на четири лист, разтвори го и внимателно го подаде на Жоро.
— Бихте ли могли да преведете на английски този текст и да ме посъветвате как и къде да го изпратя? Колко ще струва? — избъбри в скоропоговорка дългучът.
По принцип залата не предлагаше услуга превод, но Жоро бе завършил английска гимназия и реши да изцеди някой лев за себе си. Хвърли един поглед на текста — има-няма половин страница. Реши да рискува:
— Ще ви го преведа срещу 20 лв.
— Добре, добре — закима в съгласие странният тип, щеше да си откачи главата още малко. Ех, можеше и повече да му изкрънкам, мислено си каза Георги и продължи:
— За какво всъщност става въпрос?
Стефан Кралев се поколеба, после тихо, гледайки в земята, отвърна:
— Бих искал да изпратя този текст, преведен на английски, на писателя Стивън Кинг.
— По електронната поща ли ще го пращате, или обикновена? — запита Жоро.
Маркучът отчаяно разпери ръце.
— Не знам, тъкмо това бих искал да ви питам. Не знам нито адреса на Стивън Кинг, нито пък електронната му поща. Как бихте ме посъветвали да постъпя?
— Аз лично бих ви посъветвал да го изпратите на всички възможни места. Така ще имате най-голям шанс Стивън Кинг да го получи. Седнете на този стол и ме изчакайте да го преведа.
Стефан се подчини, а Жоро започна с превода. Беше кратко и лесно, не се затрудни въобще. Елементът на изненада от оригиналната молба го нямаше налице — преди няколко месеца един олигофрен помоли Георги да изтегли на руски устава на ООН и да го изпрати от негово име на Кофи Анан (сякаш той не го знаеше), защото политиката му не била както трябва нещо си. Кретени дал Господ под слънцето…
След малко Жоро беше готов, записа файла на Word и направи знак на Стефан. Последният скочи като човече на пружинка и се облещи.
— Вижте, текстът е готов. Предлагам първо да го изпратим по имейла, въпреки че както виждам от официалния сайт на писателя www.stephenking.com той не го получава лично, ами администратор някакъв. Пращаме… Така. Сега ще принтна файла на английски в три екземпляра.
Кралев остави банкнота с лика на Стефан Стамболов и внимателно взе листовете, изплюти от принтера, а душата му пърхаше като птичка. Георги продължи:
— Ето на това листче ще ви запиша три адреса, на които бихте могли да изпратите писмото. Току-що ги намерих в интернет.
— На кой от трите адреса?
— И на трите, да имате шанс! Всеки лист — на по един адрес. Този, първият на листчето, който съм записал, е адресът на офиса на писателя — „Флорида Авеню“ № 49, Бангор, Мейн. Вторият, е адресът на някаква пощенска кутия — номер 1186, която уж ще го изпрати на офиса, ама кой знае… Третият, е личният му, където живее. По принцип тук пише, че не бива да му се праща поща там, ама на нас българите нали ни е в кръвта да нарушаваме правилата, какво толкова. Пратете и там — на Източен Бродуей № 47, Бангор, щата Мейн.