Полите на черната роба се надигнаха и оттам се показа стъпало на крак, който ако беше облечен в плът сигурно щеше да се нуждае минимум от 65-и номер обувки. Злокобната фигура замахна с него и изрита инкарнациите на доброто и злото от платформата. Подсмърчайки, ангелът размаха криле и се насочи нагоре към гигантския водовъртеж, а неговият архивраг полетя надолу, сипейки хули и проклятия, и се заби право в един от разгорените огньове.
— ПУКА МИ ЗА НАЧАЛНИЦИТЕ ВИ! — извика след тях съществото. — КОЙТО МЕ Е СРЕЩАЛ, ДОБРО НЕ Е ВИДЯЛ.
Камен зяпаше възправеното до него създание, изгубил ума и дума от смайване. Нямаше никакво съмнение, сега отблизо го виждаше много добре — беше си гигантски човешки скелет. Дрипавата му роба бе прокъсана на много места, от които стърчаха кокали. В кухите орбити на черепа му вместо очи тлееха мътни червени пламъчета.
Скелетът се надвеси над него и го изгледа преценяващо като опитен ентомолог, попаднал внезапно на рядък екземпляр. После му рече:
— ДОБЪР ДЕН СЕ КАЗВА.
Камен се стресна и наведе виновно глава, след което измърмори:
— Добър ден.
— А, ТАКА Е ПО-ДОБРЕ.
Зловещият събеседник прекара длан по олтара, изтръгвайки от камъка глухо стържене и се запъти с тракащи стъпки към ръба на платформата. Приклекна и започна внимателно да оглежда, явно проверявайки нещо, което виждаше само той. Мъжът събра смелост и попита:
— Ти, такова… Смъртта ли си?
— МХМ — отвърна разсеяно съществото.
— Ама… Наистина ли си Смъртта? Там, с косата, дето взима душите на умрелите?
Запитаният най-после се изправи и благоволи да се обърне към Камен. Цялата му същност излъчваше досада. Щракна с пръсти и от нищото в ръцете му се материализира висока колкото него коса с бляскаво, явно поддържано острие.
— АЗ СЪМ СМЪРТТА — увери го той, докато крачеше, без да бърза към парализирания от страх мъж. — ИМАМ МНОГО ИМЕНА. НАРИЧАЛИ СА МЕ ОЩЕ АНУБИС, ТАНАТОС, АЗРАЕЛ, МИХАИЛ, ЯМА, ХЕЛ, ШИНИГАМИ, ВЕТИС, ЕРЛИК, САМАИЛ, НАМТАР, МУТУ, ОРКУС, САУИН, МАЛАК АЛМОТ, МИКТПАНТЕКУТЛИ, ЮМ КИМИЛ И КАК ЛИ ОЩЕ НЕ. ДОРИ АЗ НЕ ПОМНЯ ВСИЧКИТЕ СИ НАЗВАНИЯ. НО ДНЕС СЪМ ИЗВЕСТЕН ПРОСТО КАТО СМЪРТТА, ИЛИ ЖЪТВАРЯ. ДОВОЛЕН ЛИ СИ?
Камен се взря в инструмента на събеседника си и изтръпна — дръжката на косата бе направена от преплетени бедрени кости, а самият гриф на острието бе увенчан с няколко човешки черепа. Смъртта се ухили ужасно:
— НЕ СЕ ШАШКАЙ. ПРОСТО РЕКВИЗИТ.
Мъжът направи жест с ръка, сякаш искаше да обхване всичко наоколо.
— Това… Адът ли е?
— НЕ ТОЧНО. МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАМЕ, МОГА ДА НАЗОВА НАЙ-ОБЩО КАТО ЧИСТИЛИЩЕТО. ТОВА Е ГАРА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА ЗА ДУШИ.
— Значи съм мъртъв?
— ДА.
Камен се хвана за главата, зашеметен от недвусмисления отговор. Приседна на скалното ложе и постоя малко така. Жътварят използва паузата и порови в диплите на робата си, докато измъкна оттам тлъста пура. Отряза крайчето ѝ на косата и после завря пурата в лявото си око. Пое няколко пъти въздух през кухината, разгаряйки тлеещото пламъче, докато разпали тютюна както трябва.
— Как се случи? — тихо попита душата.
Смъртта сви рамене и изпусна облак дим. В безкрайно дългите му пръсти, които имаха двойно повече фаланги от нормалното, солидната пура изглеждаше като тънка дамска цигара.
— АМИ, КАК. МНОГО КЪСНО ТИ ОТКРИХА ТУМОРА И ТОЙ ВЕЧЕ БЕ НАПРАВИЛ ДОСТАТЪЧНО РАЗСЕЙКИ. РЯЗАХА ТЕ ДОКТОРИТЕ, МЪЧИХА ТЕ, НАПРАВИХА КАКВОТО МОЖАХА, НО НАКРАЯ ТЯЛОТО ТИ НЕ ИЗДЪРЖА, ПРЕДАДЕ СЕ И ТИ УМРЯ НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА. ТОВА Е.
Бившият бизнесмен мълчеше. Реши да смени темата и посочи към другите платформи, където нещо се движеше, но не можеше да определи какво точно.
— Там какво става?
— А, ТОВА ЛИ? ТАМ ИМА ДРУГИ ДУШИ КАТО ТЕБ. ДО ВСЕКИ СЕ Е ПОЯВИЛ ПО ЕДИН АНГЕЛ И ДЯВОЛ КАТО ТИЯ, КОИТО ИЗГОНИХ И СЕГА ГИ ИЗКУШАВАТ, УМОЛЯВАТ, ЗАПЛАШВАТ, СКЛЮЧВАТ СДЕЛКИ И ПРОЧИЕ ПОДОБНИ ГЛУПОСТИ. В КРАЯ НА КРАИЩАТА, НЕ МОЖЕ ДА ПРЕКАРАШ ЦЯЛА ВЕЧНОСТ ТУК, ТРЯБВА ДА ОТИДЕШ В РАЯ ИЛИ В АДА.
— Защо?
— ТАКИВА СА ПРАВИЛАТА — търпеливо обясни Смъртта. — ВИЖДАШ ЛИ, ТУК ПОПАДАТ СРАВНИТЕЛНО МАЛКО ДУШИ. ПОВЕЧЕТО ХОРА СА ИЛИ ДОБРИ ПО ПРИРОДА, ИЛИ АБСОЛЮТНИ ЗАДНИЦИ. ТОЕСТ, ЯСНО Е КОЙ ЗАКЪДЕ Е. НО ИМА И ЕДИН МАЛЪК ПРОЦЕНТ КАТО ТЕБ, КОИТО ПРЕЗ СЪЗНАТЕЛНИЯ СИ ЖИВОТ СА ПРАВИЛИ И ДОБРО, И ЗЛО СРАВНИТЕЛНО ПОРАВНО И Е МНОГО ТРУДНО ДА БЪДАТ РАЗПРЕДЕЛЕНИ. ЗАТОВА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РАЯ И АДА ИДВАТ ТУК И ПРИЕМАТ ОЧАКВАН ЗА ДУШАТА ВЪНШЕН ВИД, СТРЕМЕЙКИ СЕ ВСЕКИ ДА ГО ЗАВЛЕЧЕ В СВОИТЕ СЕЛЕНИЯ. ПО СЪЩАТА ПРИЧИНА МЕ ВИЖДАШ И МЕН ТАКА — В ПРЕДСТАВИТЕ ТИ АЗ СЪМ ТОЧНО ТАКЪВ, КАКЪВТО ИЗГЛЕЖДАМ В МОМЕНТА.
— Поправи ме ако греша, но онзи водовъртеж в небето е вратата към рая, а през тези хиляди огньове може да се озовеш в пъкъла?