— ТОЧНО ТАКА. НО НЕ СЕ УЧУДВАЙ — ПЪТИЩА КЪМ АДА ИМА МНОГО, ПЪТЯТ КЪМ РАЯ Е ЕДИН. ПРОСТО Е.
Камен премисляше трескаво. Накрая реши да рискува и да играе вабанк.
— Какво искаш от мен?
Смъртта се ухили.
— ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА. БИЗНЕСМЕН И НА ОНЯ СВЯТ, А? НИЩО, НИЩО, ТАКА Е ПО-ДОБРЕ…
Жътваря щракна с пръсти и косата се дематериализира. После бръкна в разбридания си джоб и извади оттам парцалив тефтер с черна кожена подвързия. Разлисти го, намери необходимата страница и зачете:
— КАМЕН ИВАНОВ ВЕЛИКОВ, РОДЕН НА 17 ЮНИ 1971 ГОДИНА В ГРАД СОФИЯ. ЗАВЪРШВА ТЕХНИЧЕСКАТА ГИМНАЗИЯ, ПОСЛЕ ОТБИВА ВОЕНЕН ДЪЛГ В ПОДЕЛЕНИЕ 34340 — ГОРНА БАНЯ. ДОКАТО СЛЕДВА ФИНАНСИ В УНСС СЕ ЗАПОЗНАВА С БЪДЕЩАТА СИ СЪПРУГА ЮЛИАНА, С КОЯТО СЕ ОЖЕНВАТ МАЛКО СЛЕД КАТО ЗАВЪРШВАТ. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПАРИТЕ И ВРЪЗКИТЕ НА БАЩА СИ НАМИРА РАБОТА, УРЕЖДА И ЖЕНА СИ, РАЖДАТ ИМ СЕ ДВЕ МОМИЧЕНЦА, ДРЪН-ДРЪН, ОСТАНАЛОТО ГО ЧУ ОТ ДВАМАТА МУХЛЬОВЦИ, КОИТО ИЗРИТАХ ОТТУК.
— Нужно ли е да си такъв задник? — внезапно възропта Камен и сам се учуди на дързостта си. Смъртта го гледаше внимателно. — Ако не те срам от мен или от тях, засрами се поне от Бог!
Гигантският скелет се надвеси над Камен и му хвърли такъв поглед, че го накара да се смрази чак до пръстите на краката.
— БОГ ЛИ? — попита Смъртта. — ИМАШ ЛИ СИ НА ИДЕЯ КОЛКО БОГОВЕ СЪМ НАДЖИВЯЛ? КОЛКО БОЖЕСТВА, РЕЛИГИИ И ЦИВИЛИЗАЦИИ? И КОЛКО ОЩЕ ЩЕ НАДЖИВЕЯ ТЕПЪРВА? НЯМА НА ЗЕМЯТА БОГ, ДЕМОН ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВИСША СИЛА, КОЙТО НАКРАЯ ДА НЕ СЕ СРЕЩНЕ С МЕН, НЕЗАВИСИМО КОГА, НЕЗАВИСИМО КОЛКО Е МОГЪЩ. И ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?
Съществото прибра тефтера обратно и издуха облак зловонен дим право в лицето на мъжа, карайки го да се закашля.
— ДОСЕГА НИКОЙ НЕ МЕ Е ПОБЕЖДАВАЛ. ПРОСТО НЯМА КАК.
— Що за боклук е това, което пушиш? — запита душата, триейки насълзените си очи. — Имам чувството, че ако си дръпна веднъж, и ще умра за втори път.
Смъртта разпери ръце, излагайки на показ прокъсаната си роба.
— ТАКА КАТО МЕ ГЛЕДАШ, МОГА ЛИ ДА СИ ПОЗВОЛЯ НЕЩО ПО-ТАКА? ПО РОЖДЕНИЕ НЯМАМ ПРАВОТО ДА БЪДА БОГАТ. ДА СИ БЕ СЛОЖИЛ В ДЖОБА НЯКОЯ ОТ ЛЮБИМИТЕ КОХИБА, КАТО ТРЪГНА ДА МРЕШ. ТЪКМО И АЗ ЩЯХ ДА СЕ ПООБЛАЖА.
Камен реши да смени темата.
— Доста си циничен, като се има предвид същността ти. Не би ли трябвало да си малко повече… философ?
— БЯХ — призна Смъртта. — ДОПРЕДИ ОКОЛО ВЕК…
Жътваря приседна на каменното ложе и зарея поглед нанякъде. Мина известно време, преди отново да заговори:
— ВИЖДАШ ЛИ, АЗ СЪМ ТУК ОЩЕ ОТ ЗОРАТА НА ВРЕМЕТО. В МОМЕНТА, В КОЙТО НА ЗЕМЯТА СЕ Е ЗАРОДИЛ ЖИВОТ, ТОГАВА СЪМ СЕ ПОЯВИЛ И АЗ. С ДРУГИ ДУМИ, АЗ СЪМ СТАР. МНОГО СТАР — ИМА ГОРЕ-ДОЛУ ТРИ МИЛИАРДА И ПОЛОВИНА ГОДИНИ, ОТКАКТО СКИТАМ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ. ПО МОИ МЕРКИ ДЕСЕТКИТЕ МИЛИОНИ ГОДИНИ, ПРЕЗ КОИТО НА ЗЕМЯТА ВЛАСТВАХА ДИНОЗАВРИТЕ, ЗА ТЕБ СЕ РАВНЯВАТ НА ВРЕМЕТО, КОЕТО СИ ПРЕКАРАЛ В ГИМНАЗИЯТА. ХИЛЯДОЛЕТНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ — ВСЕ ЕДНО СИ ПИЛ КАФЕ В КВАРТАЛНОТО БАРЧЕ. ГОДИНИТЕ, КОИТО СИ БИЛ В УНИВЕРСИТЕТА ЗА МЕН СА БИЛИ КАТО СКУЧНА ПРОЗЯВКА. НАИСТИНА, БЯХ ФИЛОСОФ И ТОВА МИ ПОМОГНА МНОГО. НО… ПРОСТО МИ МИНА ВРЕМЕТО ЗА ТОВА.
— Какво те накара да се промениш — несмело продължи Камен.
— КАКВО ЛИ? — изненада се Жътваря. — ВИЕ ХОРАТА, КАК КАКВО? ЗАРАДИ ВАС СЪМ ТАКЪВ. НЕ СПИРАМ ДА СЕ ЧУДЯ КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СТЕ ТАКИВА ИДИОТИ!
Жътваря бе станал и гневно ръкомахаше пред сащисаната душа.
— ЗАПОЧНАХТЕ ВОЙНИ, КОИТО ЗАСЕГНАХА И ПРОМЕНИХА ЦЕЛИЯ СВЯТ! ИМАТЕ ЗАПАС ОТ ОРЪЖИЯ, ДОСТАТЪЧЕН ДА РАЗПРАШИ ЗЕМЯТА ИЗ КОСМОСА. НЯКОИ ХОРА СЪЗДАДОХА ИЗКУСТВЕНО ВИРУСИ, ЗА ДА МОГАТ ДРУГИ ДА ПЕЧЕЛЯТ. МИЛИАРДИ СТРАДАТ, ЗА ДА МОГАТ ЕДИНИЦИ ДА ПРИТЕЖАВАТ БЛАГА, КОИТО НЯМА КАК ДА ОПОЛЗОТВОРЯТ. ПОБЪРКАНИ ИДИОТИ СТОЯТ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВИ И БИЧУВАТ ЦЕЛИ НАЦИИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НЯМАТЕ СРАМ ДА ИЗКОПНИТЕ ДИВИДЕНТИ ОТ ВСИЧКО — КОНФЛИКТИ, СТРАДАНИЯ, МИЛОСЪРДИЕ… И ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТОВА?
Смъртта бръкна в джоба на болничния му халат и размаха костен юмрук пред лицето на мъжа. Камен внезапно си спомни, че там е рестото от киселото мляко, което си купи за закуска — продавачката в болничната лавка се извини, че е прекалено рано и от петте лева, които ѝ даде, му нарина куп стотинки. Жътваря разтвори длан и монетите тъжно зазвъняха по камъните.
— ПАРИ — изплю думите с погнуса той. — НА ВСИЧКО СТЕ ГОТОВИ, САМО И САМО ДА ПРИТЕЖАВАТЕ МАЛКО ПОВЕЧЕ ФИНИКИЙСКИ ЗНАЦИ. ПРИЗНАВАМ, НА МОМЕНТИ ИЗУМЯВАТЕ ДОРИ МЕН — ТАКИВА НЕЩА И ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО НЕ СЪМ ВИЖДАЛ. ГЛАДЪТ, МИЗЕРИЯТА И БОЛЕСТИТЕ СА ПОВСЕМЕСТНИ, А ВИЕ РАЗВИВАТЕ ТЕХНОЛОГИИТЕ С БЕСНИ ТЕМПОВЕ. ЗАМИСЛИ СЕ КОЛКО СТЕ БЕЗСИЛНИ СРЕЩУ ГНЕВА НА ПРИРОДАТА ВЪПРЕКИ ЦЯЛАТА ТАЗИ ТЕХНИКА. ДОКЪДЕ СТЕ СЕ РАЗВИЛИ В ТАКЪВ СЛУЧАЙ?