Вещицата си мислеше за предишната нощ с Беатус, притворила очи. Монахът наистина се бе постарал да ѝ достави удоволствие, браво на него. Бе успяла да свърши четири пъти за една нощ, а това си бе постижение. Немалко време ѝ отне да го научи, че трябва да работи и за нейното удовлетворение, не само за своето. Но да, такива са мъжете — егоистични развратни свине, които не могат да видят по-далеч от върха на оная си работа. Добре че този поне бе кротък и лесно се поддаваше на дресировка — в рамките на по-малко от месец вещицата бе успяла да го превъзпита от безучастно прасе в послушно кученце. Както и трябваше да бъде.
Слънцето мързеливо чертаеше мечове от светлина между дърветата, когато колибата изникна пред взора ѝ. Венефика потръпна и облиза устни, предвкусвайки удоволствието, което я чакаше вътре. Изправи се пред ниската вратичка и насочи длан към якия възел от лиани, омотан между железните халки.
— Ау ава ирр — продума тя.
Наглед неразплитаемото резе се раздвижи и изниза настрани досущ като змия, позволявайки на стопанката да влезе в дома си. Тя остави кошницата на земята, плесна три пъти с длани и мигновено три свещи се запалиха, разкривайки вътрешността на колибата.
Помещението бе едно-единствено, тясно и продълговато. В единия му край имаше кръгла маса и стол, отрупани с всевъзможни бурканчета, стъкленици, гърненца, хавани, дори едно медно котле, пълно до половината с мътна течност. По грубите, неравни стени имаше лавици, на които се мъдреха подобни съдини, повечето от които стъклени. В тях имаше странни прахове, сушени плодчета, различни мъртви животинки или парчета от такива, потопени в течност. В средата на помещението до стената се възправяше голям гардероб с ракла в долната си част, а срещу него стърчеше голям, опушен мангал.
Стените в другия край бяха лишени от лавици. По тях имаше многобройни забити гвоздеи, на които висяха сушени растения. Останалата част бе изцяло заета от огромно легло със стърчащи колове в четирите ъгъла. А в леглото, завързано за коловете, се гърчеше голо момиче.
Венефика бавно се приближи с доволна усмивка. Откри я тази сутрин, досами колибата. Детето явно се бе заблудило в гората и не бе спало цяла нощ. То поиска помощ с глас, отмалял от глад и изтощение. Вместо това вещицата ѝ зашлеви такъв шамар, че я изпрати на земята в безсъзнание. Вкара я бързо в къщата си, съблече я гола, върза я за леглото и запуши устата ѝ, след което тръгна по своите работи.
Момичето бе младо, най-много петнайсетгодишно, с едва набол тъмен мъх по слабините. Черните му кичури се намираха в абсолютен безпорядък, бузите бяха мокри от сълзи.
— Здравей, сладката ми — гальовно промълви Венефика, налази в леглото и я обкрачи. — Липсвах ли ти?
Момичето отчаяно се опита да се отдръпне, ала лианите я държаха здраво. Вещицата внимателно извади кърпата от устата ѝ и я стисна за челюстта.
— Сега искам да мълчиш. Разбра ли? Само да гъкнеш, и ще съжаляваш.
Момичето с широко отворени от ужас очи гледаше дългите червени нокти на поробителката си. Затвори очи и оттам отново бликнаха сълзи. Венефика изтълкува това като съгласие и се изправи на колене. С три движения се освободи от робата и я хвърли настрани. Легна върху робинята си и жадно я зацелува, гълтайки сълзите ѝ. Бяха солени, горчаха.
Големите, налети гърди на вещицата се търкаха в малките на момичето. Венефика пусна езика си да изследва тялото ѝ надолу и прокара език около ситните зърна. Детето изстена и леко изви гръб. Вещицата се усмихна и силно засмука едното. То бързо се втвърди и щръкна, по алвеола се откроиха миниатюрни бръчици. Другото веднага го последва. Венефика разтри нежно малките гърди, внимавайки да не ги нарани с ноктите си. После зарови език в пъпчето.
Ароматът на нежната, почти детска кожа подлудяваше вещицата — усещаше, че вече е сериозно подмокрена. Без да може да се сдържа повече, тя слезе надолу, потърка нос в мъха и леко близна вулвата. Беше крехка и вкусна, не познала ласки досега, приличаше на току-що узрял плод. Бавно и много внимателно жената вкара дългия си, тънък пръст в момичето. Наистина, беше девствена.
Вещицата продължи да търка с наслада, а малката вече не се и опитваше да сдържи тихите си стонове, изтъкани от болка, възбуда и страх. С палеца си Венефика затърка малкото червено топченце. Момичето задиша шумно, учестено — усещаше, че стига до края на нещо, което не бе и подозирала, че съществува…
В сублимния момент вещицата бързо извади пръста и заби дългия си език във вагината, стремейки се да проникне колкото се може по-надълбоко.